3
Определение на ВКС-ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№27
София, 21.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 545 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [заличено име на фирма] срещу Решение № VІ-4 от 17.02.2010 год. по гр.д.№ 81/2009 год. на Б. окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на касатора-ответник срещу решението от 16.12.2008 год. по гр.д.№ 149/2007 год. на Районен съд гр.Средец с което е бил уважен предявеният от [заличено име на фирма] иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК (отм) за установяване правото на собственост на акционерното дружество върху поземлен имот № 000172, с площ 95.119 дка находящ се в землището на с.Дебелт, община С..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложени са решения на 3-членни състави на ВС на Н. и ВКС, постановени по спорове за собственост при действието на ГПК-1952 год.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [заличено име на фирма] не е депозирал писмен отговор.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот в качеството си на универсален правоприемник [заличено име на фирма] и „Н., преобразувани чрез сливане през 2002 год. Правото му на собственост е оспорено от ответника-касатор „АМ Т., който позовавайки се на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност се е снабдил с нот.акт за собственост по реда на чл.483 ГПК (отм.). Спорът пред инстанциите по същество се е развил на плоскостта – осъществявало ли е дружеството с ограничена отговорност владение върху спорния недвижим имот. За да приемат, че искът е основателен, съдилищата са се позовали на доказаността на ищцовото твърдение, че в полза на ответника не е изтекла придобивна давност, владеейки сам или чрез другиго, поради което и на акцесорното основание по чл.431 ал.1 ГПК е отменен издаденият на „АМ Т. нот.акт за собственост по обстоятелствена проверка
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, както поради това, че правен въпрос, съобразен с разясненията на т.1 на ТР № 2010 год. не е формулиран, така и поради факта, че за да е налице това основание, следва да е налице противоречие при произнасянето по този въпрос със задължителна практика на ВС или ВКС, каквато цитираните решения на 3-членни състави не са.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва, а и произнасянето по спора се основава на доказаността на конкретните факти и обстоятелства, свързани с владеенето на имота през правнорелевантния период. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са твърдения за допусната неправилна преценка на събраните доказателства, като дори това да би било така – би съставлявало основание чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, но на и за допускане на факултативния касационен контрол.
По изложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-4 от 17.02.2010 год. по гр.д.№ 81/2009 год. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.