О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 06.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5447 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Й. П., чрез пълномощника адв.Р. Х. срещу решение № 1235/ 22. 06. 2015 г. по гр. д. № 455/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Ответницата по касационната жалба Е. В. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. К. Р., я оспорва. Претендира разноски. Останалите ответници по жалбата А. В. Г., С. Р. Гърков и М. В. П. не вземат становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3494/ 15. 07. 2912 г. по гр. д. № 9789/ 2009 г. на Районен съд-Варна, 9 състав.С него е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 124 ал.5 ГПК за установяване в отношенията й с ответниците ,че Р. А. Х. за времето от началото на 2007 г. до 03. 05. 2007 г. с цел да набави за себе си и за другиго-дъщерите си Е. и А. Г. имотна облага, възбудила и поддържала у касаторката заблуждение, че само чрез извършване на дарение на собствения й имот и отказ от запазено право на ползване върху него, банката ще й отпусне кредит, с което причинила на касаторката имотна вреда- лишаване от правото й на собственост върху недвижим имот,представляващ 2/3 ид.части от първи етаж на жилище, намиращо се в [населено място], област В., състоящо се от три стаи, кухненска ниша, баня-тоалетна, коридор с вътрешна стълба и изба,ведно с 210 кв.м. ид. части от дворно място, цялото с площ 630 кв. м., съставляващо упи Х-188 в кв. 17 по плана на града, в резултат на извършеното с нот. акт № 194/05. 04. 2007 г., т. 1, рег. № 3158/ 2007 г., н. дело № 170/ 2007 г. дарение на описания имот в полза на Р. Х. и направения от касаторката отказ от право на ползване върху него. Въззивният съд е посочил, че предпоставка за допустимост на предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, е наказателното преследване да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл.24 т. 2-т. 5 НПК и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В случая срещу Р. Х., за която се твърди, че е извършила измама не може да се образува наказателно производство, тъй като е починала. Между страните е водено предходно дело и с влязло в сила решение по гр. д. № 3052/ 2009 г. на Районен съд-Варна, 11 състав, е бил отхвърлен предявения от касаторката иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване договора за дарение като сключен чрез измама. Според приетото в ППВС № 2/ 29. 09. 1977 г., допустима е отмяна на основание чл. 231 б.“а“ ГПК /отм./, сега чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК- при положение, че страната е твърдяла конкретно обстоятелство при разглеждане на делото и не е могла да го установи, а след влизане на решението в друго производство това обстоятелство бъде установено по надлежния ред. В този случай ще налице ново писмено доказателство и макар фактът да е бил известен ,чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той ще стане установен. Поради това въззивният съд е приел, че за касаторката е бил налице правен интерес от предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство- измама, осъществена от нейната починала дъщеря Р. Х.. Приел е също, че няма спор относно фактите, че на 05. 04. 2007 г. касаторката е дарила на дъщеря си Р. Х. процесния имот и с декларация от 03. 05. 2007 г. се е отказала от запазеното право на ползване върху дарения имот с цел дарената да получи ипотечен кредит. Намерил е, че от доказателствата по делото не се установява твърдението за уговорка за обратно изкупуване на имота след получаването на кредита. Счел е, че не е установено Р. Х. да е формирала неправилна представа у касаторката за фактите от действителността, свързани с основанията и условията, при които се е осъществило разпореждането с имота, както и да е имала користна цел. Приел е,че с обстоятелството, че дарената не е изтеглила кредит не може да бъде доказано и отсъствието на намерение за това. На 19.08.2008 г. тя е подала заявление, по което е налице отказ от банката да бъде отпуснат.Обстоятелствата около кредита и прехвърлянето на имота са били установени от показанията на свид.Г., които е кредитирал. Намерил е,че у касаторката не е биело формирано заблуждение относно проектираната сделка и целта на сключването й. В заключение въззивният съд е приел, че не е доказана обективната и субективната страна на престъплението по чл.209 НК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа това по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя процесуалноправните въпроси:
-длъжен ли е бил въззивният съд да изложи доводи във връзка както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди всички доказателства, събрани във връзка с доводите на въззивника; длъжен ли е съдът да направи изводи за обстоятелствата от значение за спорното право, които да съответстват на доказателствата по делото; изключването от преценка на писмени доказателства, относими към субективната страна на деянието води ли до непълнота на правните изводи относно съставомерността.
Намира,че първоинстанционният съд не е подложил на преценка всички представени доказателства от една страна, а от друга –приел и ценил доказателства ,представени от ответниците, неотносими към предмета на делото, не се произнесъл и относно субективната страна на престъплението. Въззивният съд повторил изводите на първоинстанционния. Той не обсъдил релевантните за спора факти, а така също и доказателствата, които ги установяват, като например молба на починалата Р. Х. до Районна прокуратура-В., съдържаща признания ,че е заблуждавала майка си за необходимостта да й прехвърли имота, писмено становище на нейния син С. Гърков, който също потвърждава тези изявления, показанията на свид.Г.. Навежда доводи, че не е подложен на преценка отговора на исковата молба на останалите ответници, искането за издаване разрешително за строеж , което се отнася за общи части на сградата, че са допуснати до разпит свидетели, установяващи факти извън предмета на делото,че не е поискано назначаването на съдебно-техническа експертиза.Твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила относно задълженията на съда да прецени всички правнорелевантни факти и доводи на страните. Намира,че въпросите са решени в противоречие с ТР № 1/04. 01. 2001 г. по гр. д. №1/ 2000 г. на ОСГК- т.19, ППВС № 1/13. 07.1953 г., ППВС № 7/ 1965 г., ППВС № 1/ 1985 г., решения на ВКС по гр. д. № 1649/ 2010 г.,ІV г. о. , гр. д. № 1863/ 2010 г., ІV г. о. , гр. д. № 177/ 2012 г., ІІІ г. о. , гр. д. № 805/ 2009 г. , І г .о. , гр. д. № 421/ 2009 г., ІV г. о. , гр. д. № 761/2 009 г., ІV г. о.
Касаторката поставя и материалноправния въпрос:
-когато се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва ли да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението-както обективните, така и субективните, знанието на определени факти от претендирания деец.
Поддържа,че първостепенния съд е изградил непълни фактически изводи, а въззивният съд потвърдил тези изводи, не е разгледал в цялост фактическата обстановка, изключил е доказателства от значение за установяване обективната и субективната страна на деянието. Касаторката счита, че е доказала твърденията си за наличие на всички елементи от фактическия състав на престъплението, включително и знанието на определени факти от претендирания деец, което обуславя специалната цел при измамата. Намира, че изпълнителното деяние е осъществено във формата на използване от дееца на заблуждението на пострадалия. Счита,че въззивният съд е възприел погрешно фактическата обстановка , като е приел, че това за което страните по договора се уговорили е осъществено. Твърди, че по въпроса е налице противоречие с приетото в ППВС № 1/13. 07.1953 г., решения на ВКС по гр. д. № 1792/ 2010 г., ІІІ г. о. и гр. д. № 703/ 2011 г., ІV г. о.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г. о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. С чл. 280 ал. 1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора , обусловил е правните изводи на съда и е от значение за изхода на конкретното дело. Според приетото в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК въпросът, покриващ изискванията за общо основание за допустимост не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприеманата фактическа обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства . В този случай той представлява оплакване за необоснованост или допуснати процесуални нарушения. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. В случая поставените въпроси се отнасят до оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и на всички представени доказателства. Последните са извън предмета на настоящото производство и могат да бъдат анализирани едва след селектиране на касационната жалба.Поддържат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, които също не се разглеждат в производство по допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, спазвайки постановките в цитираното ТР, което не е сторено. К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящият въпрос въз основа на оплакванията му. За пълнота на изложението следва да се посочи , че не е обосновано и твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице идентичност на разглежданите казуси в решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК. Не е направен пълен и обстоен анализ на извършените от въззивния съд процесуални действия в светлината на приетите разрешения в задължителната съдебна практика, а не само тя да се цитира. Н. на общо и допълнително основание ще има за резултат недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба Е. В. Г. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото. Същите са установени с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че са заплатени в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1235/ 22. 06. 2015 г. по гр. д. № 455/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА А. Й. П. да заплати на Е. В. Г. сумата 1 200 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: