Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
657_11_opr_chj_286(1)p3gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 09.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 657 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр.чл.279 вр. чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Б. К. срещу разпореждане № 25 от 28.09.2011 г. на Председателя на ІV г.о. на ВКС по преписка вх. № 13901 /16.09.2011 г., с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. К. срещу въззивно решение от 31.05.2011 г. по гр.д. № 422 /2011 на Русенски окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. исковете му са с цена 3,000 евро, което е равно на 5,867.49 лева, мораторна лихва 1,474.21 евро, което е равно на 2,883.31 лева плюс законна лихва, както и частично предявен иск с цена 1,250 лева и иск за мораторна лихва с цена 1,250 лева.
Насрещната страна Д. К. И. оспорва частната жалба с твърдение, че искът е предявен като частичен и не е изменян и частичният му размер определя неговата цена.
Настоящият състав намира следното :
С обжалваното разпореждане е прието, че с обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно, с което са отхвърлени предявени от Б. К. срещу Д. И. искове за обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата 1,250 лева, частично предявена от 2,933.75 лева и 1,250 лева, частично предявена от 2,883.30 лева; съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената и на двата иска е в размер на 1,250 лева,; с изменението на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (ДВ бр.100 /21.12.2010 г. в сила от същия ден) изрично е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска до 5,000 лева. Съгласно пар.25 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден) висящите производства се разглеждат по досегашния ред; касационната жалба е постъпила на 30.06.2011 г., от който момент делото е висящо пред ВКС, т.е. след изменението на разпоредбата, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
От приложеното първоинстанционно дело е видно, че с исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че има вземане в размер на 3,000 евро, които представляват неизпълнено задължение по предварителен договор за замяна на недвижими имоти, което е равно на 5,867.49 лева, както и мораторна лихва в размер на 1,474.21 евро, което е равно на 2,883.31 лева за посочен период от време, но предявява частично исковете за сума 1,250 лева за главницата и 1,250 лева за мораторната лихва. Въз основа на указания на съда впоследствие (л.37) уточнява, че Д. И. дължи половината от сумата 3,000 евро и 1,474.21 евро, което е равно на 2,883.31 лева и изрично заявява, че предявява частично исковете за сума 1,250 лева за главницата и 1,250 лева за мораторната лихва. Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил исковете на Б. К. срещу Д. И. за 1,250 лева, частично предявена от сумата 2,933.75 лева, равняващи се на 1,500 евро и за 1,250 лева, частично предявена от сумата 2,883.30 лева, равняващи се на 1,441.66 евро. По въззивна жалба на Б. К. целият спор се е пренесъл във въззивното производство и въззивният съд се е произнесъл по целия спор.
Настоящият състав приема, че цената на исковете по аргумент от чл.69,ал.1,т.1 ГПК е тази на търсените суми – на предявените размери – два по 1,250 лева, които са тези, които са уточнени от ищеца и по които са се произнесли и двете съдебни инстанции по същество. Поради което и тъй като намира обосновани и правилни изводите в обжалваното разпореждане, настоящият състав препраща към тях по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК и намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Към това следва да се добави, че предявените от ищеца искове са тези, които са уточнени, поради което следва да се приеме, че целите твърдени размери на вземанията са 2,933.75 лева и 2,883.30 лева (за част от които се търси съдебна защита), а не както се твърди в частната жалба, т.е. под 5,000 лева за всяка претенция.
Следва да се добави и че оценяемият интерес във въззивното производство се определя от обжалваното първоинстанционно решение, поради което и в случаите, в които първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане (какъвто не е настоящият) и не е поискано и извършено допълване на решението в установения преклузивен срок по чл.250 ГПК, въззивният съд е сезиран да се произнесе по разгледаната част от искането (за разгледания размер).
И по тези изложени съображения частната жалба е неоснователна.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на Д. К. И. направените разноски за процесуално представителство в размер на 280 лева съгласно представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25 от 28.09.2011 г. на Председателя на ІV г.о. на ВКС по преписка вх. № 13901 /16.09.2011 г..
Осъжда Б. Б. К. да заплати на Д. К. И. сумата 280 лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.