О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 721 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Р. С. Н.,чрез процесуалния му представител адв.Д. И. срещу определение № 15266/27.09.2012 г. по ч.гр.д.№12477/2012 г. на Софийски градски съд,ІV-А въззивен състав.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, че иск по чл.124 ал.4 ГПК е допустим само когато с решението по него ще се постигне целения резултат, без да е необходимо воденето и на друг иск.Поддържа и становище,че обжалваното определение е недопустимо, тъй като изложените от въззивния съд мотиви не са конкретни, а представляват теоретична позиция, което е равносилно на липса на мотиви.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото определение по предявен иск с цена над 5000 лв.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 25.04.2012 г. по гр.д.№14116/2012 г. на Софийски районен съд, І г.о.,24 състав, с което е прекратено производството по делото.То е образувано по повод предявен от жалбоподателя против „Т. С.”-ЕАД иск по чл.124 ал.4 ГПК.Ответникът се снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК срещу наследодателката на жалбоподателя за сумата 6 164 лв. представляваща стойността на потребена топлинна енергия и 1923 лв. лихва за забава.Заповедта за изпълнение не била редовно връчена на наследодателката, тъй като подписът в разписката за получаването й с ремарка „лично” не бил положен от нея. Тя узнала за заповедта с получаването на призовка за доброволно изпълнение и в законовия срок депозирала възражение срещу нея. Жалбоподателят е поискал да се признае за установено,че разписката е неистински документ в частта относно подписа на получателя.В. съд е обосновал постановеното от него определение с аргументи за липса на правен интерес, тъй като установяване неистинност на документ довел до процесуални нарушения няма значението на ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, както и че защитата срещу ненадлежно връчване е по специален ред-чрез възражение по чл.423 ал.1 ГПК.
Направеното оплакване за липса на мотиви на обжалваното определение е неоснователно.Изложените в него мотиви са във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания и разглеждания правен спор, изразяват по разбираем начин волята на съда . Поради това не може да се приеме ,че то е нищожно, доколкото оплакването за липса на мотиви е за нищожност, а не за недопустимост.
В изложението на касационните основания за обжалване жалбоподателят е извел следните въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда:
-разполага ли длъжник по издадена заповед за изпълнение с възможност да предяви иск по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, свързан с редовността на връчване на съобщение в заповедното производство, като новооткрито обстоятелство от значение за защитата му с иск по чл.424 ГПК;
-към кой момент следва да се преценява правният интерес от иск по чл.424 ГПК и какви са процесуалните пречки за разглеждането му;
-може ли наследникът на длъжник да бъде санкциониран за процесуално бездействие на своя наследодател.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По първия въпрос жалбоподателят счита, че е формирана противоречива съдебна практика с решение № 118/25.06.2009 г. по т.д.№406/2008 г. на ІІ т.о., определение №542/12.07.2010 г. по ч.т.д.№533/2010 г. на ІІ т.о. и определение №123/04.05.2006 г. по т.д.№129/2006 г., І т.о.,което е касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Цитираните съдебни актове не се отнасят до идентични с настоящия случаи. Поради това не може да бъде обоснован извод за въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а твърдението на жалбоподателя за наличие на противоречива съдебна практика е недоказано. Изводите на въззивния съд за недопустимост на иска са правилни, в случая не може да се приеме наличие на косвен/евентуален/ правен интерес от предявяването му.Постигането на положителен резултат по иск по чл.124 ал.4 ГПК не би довело до допустимост на иск по чл.424 ГПК, който има за предмет установяване на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства във връзка със спорното материално право, а не с процесуални нарушения по връчването в заповедното производство.Специален способ за защита срещу тях е възражението по чл.423 ал.1 ГПК.
Не е налице и касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Нормата на чл.124 ал.4 ГПК която е идентична с нормата на чл.97 ал.3 ГПК/отм./, е ясна и не поражда трудности при тълкуването и прилагането й. По въпроса за допустимостта на установителния иск, от гледна точка на неговия предмет, е налице богата и непротиворечива съдебна практика, с която обжалваното определение не е в противоречие.
Останалите два въпроса не са обуславящи за изводите на въззивния съд. По тях въззивният съд не е изразявал становище. По отношение на последния въпрос това се признава и от жалбоподателя. Съгласно ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК -т.1 условие за допустимост на касационно обжалване по поставения въпрос е той да е с обуславящ характер за правните изводи на съда по предмета на делото.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15266/27.09.2012 г. по ч.гр.д.№12477/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ