О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С. 10.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1041 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от О. А. и Д. А.,чрез процесуалния им представител-адвокат Г. против въззивно решение № 527 от 30.03.2011г. по в.гр.д. № 955 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 16.09.2010г.по гр.д.№ 231/2006г.на Окръжен съд Благоевград и са присъден следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставените въпроси относно: 1.критерият,по който се определя стойността на имуществото, придобито от престъпна дейност и 2.за задължението на съда да се съобрази с всички ангажирани по делото доказателства/визират се несъобразените от съда- предоставени от бащата на проверяваното лице –А. А. негови доходи като земеделски производител, посочени в декларацията по чл.17 от З., както и непризнатите от съда заем и декларирани доходи от рибовъдство/. Позовава се на решение № 89 по гр.д.№ 717/09г.на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от К.,с който се оспорват и нейната допустимост, и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че са налице предпоставките на З. за отнемане в полза на държавата, защото общата сума на приходите на проверяваното лице през процесния период възлиза на 402.50 М.,а на разходите – на 1 908.67 М..Налице е отрицателна разлика от 1 506.17 М..Подробно въззивният съд е изложил мотиви защо не съобразява посочения от ответната страна доход от рибарство/липсват доказателства за извършваната от [фирма] дейност,нейните мащаби и обема на реализираната продукция/, както и защо счита,че не следва да се включва в стойността на приходите сумата от 50 000лв.-получен заем от Д. А./не е деклариран в подадените от ответниците данъчни декларации и е отразен в счетоводството на трето лице- [фирма],при положение,че се твърди, че заемодател е физическо лице- Е. И./.В. съд е обосновал и извода си защо счита,че в приходите на ответниците не следва да бъде включена декларираната от О. А. като получена от баща му сума от 61 600лв./тези пари не са декларирани пред НАП от А. А., а показанията на свидетеля И.,че бащата на А. като земеделски производител е реализирал приходи в посочения размер,не са достатъчни да обосноват извод,че тези пари,в този размер са предоставени на сина/. Относно стойността на придобитото през проверявания период имущество – съдът е посочил,че меродавна следва да бъде установената обективна стойност на всеки отделен имот,а не отразената в нотариалните актове.
При тези мотиви–се налагат следните изводи:
По първия от поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване,защото той вече е разрешен с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/09 г., № 806 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/09 г., № 834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/09 г., № 17 от 26.04.11 по гр.д.№462/10г.на ІІІ г.о./.В тях ВКС е приел, че стойността на имуществото се определя към момента на придобиването му,съобразно ангажираните по делото доказателства.Ако К. оспорва посочената в нотариалния акт стойност- тя следва да я установи,като се има пред вид, че за нея като трето лице по сделката ограниченията относно доказателствените средства не важат. Ако К. не установи по реда на ГПК несъответствие между стойността, отразена в договора и действителната, се приема тази по договора. Когато по делото са ангажирани доказателства /например експертиза – както е в настоящия случай/, установяващи, че пазарната стойност на имота към момента на придобиването съществено надвишава, посочената в акта – стойността следва да се определи съобразно приетите в хода на производството доказателства.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория поставен въпрос,защото той е законодателно разрешен.Съгласно нормата на чл. 235 от ГПК съдът е длъжен да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото /съобразно ангажираните по делото доказателства/ и върху закона.В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/09 г.на ІV г.о., № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/08 г. на ІV г.о., № 670 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 695/09 г. на ІV г.о., № 548 от 6.12.10 по гр.д.№1119/09г.на ІІІ г.о., № 443 от 25.10.11 по гр.д.№ 166/11г.на ІІІ г.о., /- ВКС вече е имал възможност да посочи,че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства – заедно и поотделно-както и да отговори на всички доводи и възражения на страните,свързани с техните твърдения.Това е направено от въззивния съд,който както вече беше посочено по –горе е изложил подробни мотиви защо не споделя наведените от ответната страна доводи.Въпросът за правилността на така изложените доводи/който по същество поставят касаторите/ – настоящият съдебен състав не може да разглежда във фазата по допустимост.
С оглед на изложеното, като счита,че не са налице посочените от касатора основания за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,тъй като по поставените въпроси практиката вече е уеднаквена, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 30.03.2011г. по в.гр.д. № 955 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: