О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
Гр.София, 14.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 677 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на З. “Б”, гр. С. и Р. Г. Б., гр. С. срещу решение № 142/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 1803/2007г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 54/04.07.2007г. по гр.д. № 1083/2006г. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен искът на З. “Б” против Р. Г. Б. по чл.407, ал.2, изр.2 /отм./ от ТЗ, чл.81 от ЗЗ /отм./ и чл.19, ал.1, т.2 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ за заплащане на заплатено от застрахователя обезщетение на трето увредено лице за разликата над 20000 лв. и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 1633.05 лв. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която Р. Г. Б. е осъдена да заплати на З. “Б” сумата от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1633.05 лв. – обезщетение за забавено изпълнение.
Касаторът З. “Б” обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск за обезщетение по чл.86 от ЗЗД за сумата над 1633.05 лв. до предявения размер от 2912.21 лв. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Касаторът Р. Б. обжалва решението в частта, с която осъдена да заплати сумите от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1633.05 лв. – обезщетение за забава. Поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ищеца З. “Б” и ответницата Б, като водач на лек автомобил, е налице валидно застрахователно правоотношение за риска “Гражданска отговорност”. Ответницата е призната за виновна по споразумение за прекратяване на наказателното производство по чл.414ж от НПК за това, че на 06.05.2003г. е причинила по непредпазливост две средни телесни повреди на И. Б. И. , на когото застрахователят е заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. Възражението на ответницата във връзка с непредставянето на оригинала на застрахователната полица е счетено за неоснователно по съображения, че копие от същата е приобщено към материалите на следственото дело, самата ответница я е представила при съставяне на констативния протокол за ПТП и по делото е депозиран дубликат от полицата, съхранявана на технически носител. Съдът се е позовал и на нормите на чл.42, ал.2 и ал.3 от Закона за счетоводството, според които хартиеният носител правомерно е унищожен, след като застрахователната полица е съхранена на електронен носител. Искът за заплащане на обезщетение за забава от датата на плащането от застрахователя на третото увредено лице е отхвърлен като неоснователен с мотив, че застрахованият не изпада в забава с плащането, поради липсата на отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, а след покана, отправена му от застрахователя.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът Р. Б. поставя като съществен въпрос по спора отхвърлянето на възражението й във връзка с непредставянето на оригинала на застрахователната полица. Твърди, че съдът не е изключил от доказателствата по делото копието на полицата на основание чл.101, ал.2 от ГПК /отм./ и това разрешение било в противоречие с практиката на ВКС.
В цитираното решение № 1515/05.02.2001г. по гр.д. № 2086/2000г. на ВКС е прието, че при непредставяне на оригинала на писмен документ, същият следва да се изключи от доказателствата по делото и съдът няма право да го обсъжда при установяване на спорните факти и отношения. По посочения въпрос във връзка с приложението на чл.101 от ГПК /отм./ е налице непротиворечива и трайно установена практика на ВКС, но в случая липсват основания за приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въведеното оплакване касае правилността на обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.281, т.3 от ГПК, но не подлежи на обсъждане в производството по допускане на касационното обжалване по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК. На следващо място, изводите на апелативния съд за съществуването на застрахователно правоотношение са формирани след обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства, а не на база на представеното по делото копие от писмения документ – застрахователна полица.
Съображенията, изложени в приложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, относно квалификацията на заявената претенция не са обвързани с конкретни основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е посочил порок на акта или наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с възприетото основание на иска по чл.407, ал.2, изр.2 /отм./ от ТЗ вр. чл.81 от ЗЗ /отм./ и чл.19, ал.2 НЗЗ /отм./.
При тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която Р. Б. е осъдена да заплати на З. “Б” сумите от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1633.05 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът З. “Б” поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следния материалноправен въпрос: От кой момент се дължи законна лихва върху платеното от застрахователя обезщетение след суброгация в правата на застрахования?
Поставеният от касатора въпрос е съществен за разрешаване на спора за дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва, претендирано по реда на чл.86 от ЗЗД. В представените копия на съдебни актове са застъпени различни становища: обезщетението се дължи от датата на увреждането – Реш. от 20.09.2004г. по гр.д. № 4887/2003г. на СГС, респ. от момента на плащането на застрахователя, или след отправена покана от застрахователя – Реш. от 17.05.2007г. по гр.д. № 1287/06г. на САС, Реш. от 22.02.2007г. по гр.д. № 2005/06г. на САС.
Налице е противоречива практика на съдилищата по съществения въпрос, както и липса на задължителна практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обвързано с необходимостта за уеднаквяване на практика на съдилищата и следователно попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения следва да се допусне касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, в частта, с която отхвърлен искът на З. “Б” срещу Р. Б. за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за разликата от 1633.05 лв. до 2912.21 лв.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.58 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Касаторът Р. Б. е заявила искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 от ГПК. ВКС не допуска касационно обжалване на решението, в частта, предмет на жалбата на Б. , поради което следва да остави без уважение молбата по чл.282, ал.2 от ГПК.
Постъпила е и частна жалба на Р. Б. срещу определение от 02.07.2008г. на САС, с което е изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Частната жалба е редовна, постъпила е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и следва да се разгледа по същество.
Софийският апелативен съд, на основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е осъдил Р. Б. да заплати на З. “Б” разноски по делото в размер на 830 лв.
Според частния жалбоподател такива разноски не са направени, поради което определението следва да се отмени.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Видно от договор за правна защита и съдействие от м.май 2008г. ответникът по частната жалба е заплатил възнаграждение на а. за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 830 лв.
При тези данни определението на въззивния съд по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 1803/2007г. от Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА, с което частично е отменено решение № 54/04.07.2007г. по гр.д. № 1083/2006г. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен искът на З. “Б” против Р. Г. Б. по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 1633.05 лв. до предявения размер от 2912.21 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 1803/2007г. от Софийския апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Г. Б., гр. С. за спиране, на основание чл.282, ал.2 от ГПК, на изпълнението на решение № 142/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 1803/2007г. от Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.07.2008г. за изменение, на основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, на решение № 142/12.06.2008г. по гр.д. № 1803/2007г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските.
Указва на касатора З. “Б” да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25.58 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.