О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София 27.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 12.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 534/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
К. М. и К. М. , чрез процесуалния си представител а. М, са подали касационна жалба против решение № 61/30.04.2008 год., постановено по т. дело № 330/2008 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което се уважи иска по чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./, или делото се върне за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І, т. 1 от ГПК, като се поддържат твърдения, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – “Р” Е. гр. С. не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил в сила решението от 14.12.07 год. по гр. д. № 5638/2004 год. на СГС, с което се отхвърля иска на К. М. и К. М. против “Р” Е. гр. С. за установяване, че вписаните на основание регистърно решение № 4/13.03.2003 год. на СГС по фирм. дело № 12306/96 год. обстоятелства: изключване на съдружника на К. М. , заличаване на управителя К. М. , и преобразуване на дружеството от ООД в Е. с едноличен собственик и управител Д, са несъществуващи.
САС приема за установено от фактическа страна, че с решение от 14.10.96 год. по фирм. д. № 12306/96 на СГС, е регистрирано дружество “Р” ООД – София със съдружници Д. А. и К. М. , като капиталът на дружеството от 50 000 лв. е разпределен в 50 дяла, внесени изцяло. Дружеството се е представлявало и управлявало от Д. А. и К. М. . На 05.03.2003 год. е проведено ОС на дружеството на което е присъствувал само съдружника А. , като в протокола е отбелязано, че ОС е редовно свикано на основание чл. 138, ал. ІІ ТЗ от съдружника А. с решение от 21.02.03 год., а съдружникът К. М. и управителят К. М. са били редовно уведомени с нот. покани от 24.02.03 год. С гласовете на присъствувалия съдружник са взети решения за изключване на съдружника К. М. на основание чл. 126, ал. ІІІ, т. 1 и т. 3 от ТЗ, за преобразуване на дружеството от ООД в Е. , и за освобождаване на управителя К. М. на основание чл. 142 ал. І т. 3 от ТЗ, а с решението, предмет на иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, са вписани горните обстоятелства.
САС приема, че с иска по чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./ се иска установяване, че вписаните регистърни обстоятелства са несъществуващи. Съобразявайки се с ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че несъществуващото обстоятелство е налице когато е вписано решение на орган на дружеството, а такаво решение не е вземано, тоест такова решение липсва, или пък вписанато обстоятелство е съществувало, но последствие по исков ред е било отменено. Прието е че в процесния случай вписването извършено от регистърния съд не е несъществуващо обстоятелство, тъй като фактически е проведено общо събрание, а ищците не са оспорвали нито датата, нито подписа или съдържанието на протокола за проведеното общо събрание на ответното дружество.
Ищците са поддържали твърдения за нередовност на общото събрание – според тях то не било свикано редовно, защото връчването на поканата за участие било нередовно, а при това положение липсвал кворум при провеждането на самото събрание, и съответно взетите решения били незаконосъобразни.
САС приема, че твърденията на ищците касаят законосъобразността на взетите от Общото събрание решения и тези оспорвания биха могли да бъдат предмет на иск по чл. 74 ТЗ, но тези факти не могат да бъдат обсъждани в производство образувано по иск предявен с правно основание чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./. Въззивният съд счита, че дори решението на Общото събрание на ответното дружество да е незаконосъобразно, то не е липсващо, а и същото не е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, поради което не е налице нито една от двете хипотези даващи основание да се приеме, че вписаните обстоятелства са несъществуващи.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като приетото, че в производство по иск предявен с правно основание чл. 431, ал. ІІ ГПК /отм./ не могат да се обсъждат пороци на решението на общото събрание на едно дружество, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При постановяване на въззивното решение САС изцяло се е съобразил със задължителността на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, като в съобразителната си част приетото от съда досежно несъществуващите обстоятелства се покрива изцяло с приетото в тълкувателното решение.
Искът по чл. 431, ал. 2 ГПК е предоставен на страната /трето лице, съдружник, или акционер в търговско дружество/, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство, като правната последица е прилагането на чл. 498 ГПК /отм./, тоест при поставено позитивно решение целта е да се иска от съда заличаване на вписаното обстоятелство. При предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ /активната легитимация принадлежи само на съдружник или акционер, не и на трето лице/, с който се атакува решение на общо събрание на търговско дружество, целта, в случай на успешното му провеждане, също е заличаване на вписаното обстоятелство, на основание чл. 498 ГПК /отм./.
Независимо от целта която се преследва, два иска се различават относно процесуална легитимация на лицата имащи право на тях, относно сроковете за предявяване им, и по своя предмет на доказване. Като е приел, че не може в производство по иск по чл. 431, ал. ІІ ГПК отм./ да се релевират оплаквания за нередовност на взети от ОС решения, тъй като това може да стане само с иск по чл. 74 ТЗ, приетото от въззивния съд е съобразено с ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Ето защо ВКС, ІІ т. о. приема, че в случая въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното тълкувателно решение, и затова не са налице условия за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61/30.04.2008 год., постановено по т. дело № 330/2008 год. на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :