О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 22.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №495/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №178/07.6.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№10547/21.11.2017 г., подадена от „ГАБЕР 1“ ЕООД – град Септември, област Пазарджик, чрез адвокат М. М., против въззивно решение №383/12.10.2017 г. по гр.д.№443/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ГАБЕР 1“ ЕООД – град Септември, област Пазарджик, против ЧСИ П. И., рег.№*** на КЧСИ, при участие на трето лице – помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София, иск за сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия на П. И. в качеството й на ЧСИ, по изпълнително дело №201488330400972 по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че „Имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност се ангажира по реда на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.441 от ГПК също предвижда, че ЧСИ отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
С постановени по реда на чл.290 от ГПК- Решение №264 от 08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г., ІVг.о.; Решение №139/31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г., ІVг.о., Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г., ІІІг.о. и др./ е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изискуемото вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица означава директно въздействаща върху правната сфера на увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика относно ангажиране отговорността на ЧСИ, настоящата въззивна инстанция намира за неоснователен предявения от ищеца иск по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, с обща цена 15000лв., ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба.
За настоящият съд в конкретния казус действително се установяват неправомерни действия от страна на ответницата в служебното й качество на ЧСИ, които обаче не могат да бъдат приети в причинно следствена връзка с твърдяната от страна на ищеца вреда.
В тази насока, не може да има спор по делото, че има образувано изпълнителното дело №20148830400972 по описа на ЧСИ П. И., рег.№883 на КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1975/2014г по описа на РС-Пазарджик, по молба на взискателя „Уникредит Лизинг“ ЕАД.
Налице е и извършено от страна на последния възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. допълнителни действия на ЧСИ като проучване на имущественото състояние на длъжника, по повод на което се изисква събиране на документи от съответните държавни институции, от банкови институции и други такива.
Установява се, че в изпълнение на правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ, ответникът е предприел действия по проучване на имуществото на ищеца. Едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, ЧСИ е изпратил до „Райфайзенбанк“ ЕАД запорно съобщение за наложен запор на банковите сметки на ответника до пълния размер на вземането от 9742,13лв., което е получено от банката на 03.11.2014г.
Изпратени са покани за доброволно изпълнение с изх.№15291/24.10.2014г. до Л. П. Г. и №15292/24.10.2014г.- до „Габер 1“ ЕООД, получени от ищеца в качеството му на длъжник в изпълнителното производство на 05.11.2014г. и с които същият е уведомен за наложения запор на банковите сметки.
Поискани са справки за притежавани от Л. П. Г. земеделски земи от Общинска служба „Земеделие“, за притежавани от първия и „Габер 1“ ЕООД, МПС.
По отношение на тези действия няма основание да не бъдат приети, че те са законосъобразни, съгласно нормата на чл.450 от ГПК.
Не е спорно по делото, че цялата дължима сума е преведена от сметката на ищеца в „Райфайзенбанк“ ЕАД по сметката на ЧСИ на 06.11.2014г. Безспорно е и, че на следващия ден 07.11.2014г., ЧСИ е уведомен за постъпило от длъжника в заповедното производство възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, която заповед, както се установи по-горе е издадена на основание документ по чл.417, т.9 от ГПК-запис на заповед.
Последващото действие от страна на ЧСИ е спиране на изпълнителното производство. В тази връзка е и издаденото Постановление за спиране №485/17.11.2014г.- л.264. Видно от същото е, че то е издадено след постъпила молба от взискателя /в случая молбата е от страна на длъжника Л. П. Г., с вх.№16008/07.11.2014г./ и приложени към нея възражения.
В случая по съществото на спора не е необходимо да се излагат данни дали липсва такъв документ и кога е издаден, в каквато насока се излагат съображения от страна на защитата на ищеца.
Същественият момент се определя от наличието на законови основания за спиране на това изпълнителното производство.
В излаганите доводи от страна на защитата на ответника се визира, че ЧСИ е имал тези правомощия. Същите в настоящия казус не могат да се приемат за основателни.
На практика, съдебния изпълнител е уведомен за подадени от длъжниците възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на запис на заповед с подадената и цитирана по- горе молба и същият е спрял производството по изпълнителното дело.
Въззивният съд не приема становището, че той е имал основание да предприема това действие.
По делото липсват данни за който и да е било от двамата длъжници да е подавал пред заповедният съд молба по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението. Налице е молба пред ЧСИ, като с нея се представят единствено два броя възражения без да се прави конкретно искане. Към същата не е налице нарочен акт на заповедния съд.
Съдебната практика която е цитирана от първоинстанционния съд в тази връзка е категорична и няма основание да не бъде споделена и от настоящия съд, че с подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект /чл.417, т.9 от ГПК/ и учредяването на обезпечение пред съд по чл.180 и 181 от ЗЗД спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Длъжникът обаче не може да удостовери това пред съдебния изпълнител без акт на съда, който прогласява това. Без такъв акт съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен лист. За да парализира изпълнителната сила на издадения от съда изпълнителен лист, длъжникът не може да доказва пред съдебния изпълнител осъществяването на съответното основание. Той трябва да представи акт на съда, който прогласява това. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, а само изпълнителен орган на влезли в законна сила актове на съда. Съдебният изпълнител само изпълнява актове на съда, поради което действа изцяло в условията на обвързана компетентност по отношение на депозираните пред него влезли в сила съдебни актове. Съдебният изпълнител не може сам да прилага закона, спирайки изпълнителното производство, без да има акт на съда по заповедното производство, прогласяващ спиране на изпълнението. Единственият, който може да извърши преценка на законовите предпоставки за спиране на изпълнението е именно заповедният съд, но не и съдебния изпълнител. Такъв акт реално не е наличен в доказателствата по делото.
Ето защо, при липса на нарочен акт на заповедния съд в тази насока /произнасяне по чл.420 от ГПК/, ответникът в качеството на ЧСИ е процедирал процесуално незаконосъобразно, като е постановил спиране на изпълнителното производство единствено на основание молба на длъжника от 07.11.2014г, с която го е уведомил, че е подал възражения по чл.414 от ГПК.
Спорен момент по делото се явява извършените действия от страна на ЧСИ касаещи изпратеното уведомление до ОД на МВР за наложен запор и неговото действие в случая.
От въпросното уведомление, с изх.№15728/03.11.2014г.- л.14 се установява, че във връзка с изпълнително дело №20148830400972 е поискано да бъде вписан в регистъра на пътните превозни средства, наложения от ЧСИ запор, чрез връчване на съобщение за налагане на запор, на основание чл.400, ал.1 от ГПК на подробно описаните в този документ МПС- 14 на брой.
Възраженията са от страна на защитата на ответника са в насока, че не е имало наложен запор върху тези МПС позовавайки се на процедурите за налагане на такъв в ГПК и не може да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ.
Излаганите доводи в тази насока не могат да се приемат за основателни.
В разпоредбата на чл.450, ал.1 и 2 от ГПК изрично е визирано, че запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител, както и, че запорът върху движима вещ може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
От събраните по делото доказателства не са налице данни относно, ЧСИ да е извършвал описа на въпросните 14 броя МПС, както и да е изпратил съобщение до длъжниците за наложен от него запор.
Независимо от тази констатация следва да бъде посочено, че ЧСИ е уведомен от ОД на МВР- Пазарджик с изпратените до него 14 броя писма от 20.11.2014г. от л.275 до л.289, че на превозните средства, собственост на длъжника „Габер 1“ ЕООД описани по регистрационен номер на 20.11.2014г. е наложен запор. т.е. при уведомление, че независимо, че съдебния изпълнител не е спазил изискуемите се процесуални действия по налагане на запор, то е следвало да реагира на съобщението от полицията, че те са предприели действия по налагане на запор именно във връзка с изпратеното от първия уведомление, че е наложил такъв запор.
Тези данни също дават основание на настоящата инстанция да приема, че и тези действия от страна на частния съдебен изпълнител по въпросното изпълнително дело се явяват незаконосъобразни.
Относно възраженията в насока претърпяна вреда и наличие на причинно следствена връзка между неправомерното поведение и вредата, то въззивният съд приема, че следва да се посочи следното:
По делото данните са в насока, че ищецът на 15.07.2015г. е сключил предварителен договор- л.103, със „Стиларго“ ЕООД за продажба на МПС- марка „М. п.“, с рег. [рег.номер на МПС] и предварителен договор на 20.07.2015г.- л.105, отново със същия купувач на МПС- марка „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке, с рег. [рег.номер на МПС]
Съответно е сключил и предварителен договор на 22.07.2015г.- л.101 с П. Х. Т. на МПС- марка „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке, с рег. [рег.номер на МПС] .
От приходните касови ордери- л.78 и 79 е видно, че ищецът е получил първоначално по тези договори по 5000лв. за всеки един от тях от страна на купувачите.
Няма спор по делото, че ищецът е получил уведомления от „Стиларго“ ЕООД и П. Х. Т., в който е отразено, че последния се приканва да върне получените от него суми плюс неустойките, съгласно подписаните договори, който същия не е изпълнил.
В тази насока следва да бъде посочено, че уговорката между страните по тези предварителни договори ясно е отразена в чл.4.2 и 4.3 от същите, като е отразено, че при виновно неизпълнение на задълженията от продавача последният да заплати на купувачите обезщетение за вреди от това неизпълнение по чл.92 от ГПК в размер на 5 000 лв.
Действително не може да бъде оспорен факта, че към датите 12.10.2015г. и 13.10.2015г., ЧСИ не е уведомил ОД на МВР- Пазарджик да се отпише от регистъра на пътните превозни средства наложения запор.
В този аспект районния съд е приел, че това безспорно е препятствало окончателното прехвърляне на процесните МПС-тата.
Действително от страна на ищецът е платено с платежни нареждания- л.75- 76 на купувачите по предварителните договори, общо сумата от 15000лв.
Приема от страна на първоинстанционният съд, че това е претърпяна от него вреда и същата директно рефлектира върху правната сфера, като патримониума му е ощетен със сумата от 15 000лв.
Тези изводи в случая не могат да бъде споделени.
Основанията за наличието на вреда и причинно следствена връзка с противоправните действия на ЧСИ се обосновават от факта, че ищецът независимо от подадените от него молби за вдигане на запорите, съдебния изпълнител не е предприел действия в насока вдигане на същите.
Както бе посочено по- горе, налице са незаконосъобразни действия от страна на частния съдебен изпълнител подробно описани по- горе. Налице е и съответно плащане от страна на ищеца до другите страни по сключения с тях предварителен договор.
По делото реално не следва да се приема, че тези платени 15000лв. се явяват вреда за ищецът, тъй като не е налице причинно следствената връзка конкретно посочените незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
В случая съществения момент, е че липсват доказателства в насока невъзможност от страна на ищеца да приключи процедурата по сключените от него с трети лица предварителни договори.
Действията на представителя на „Габер 1“ ЕООД след сключването на описаните по- горе предварителни договори се е изразило в подаване първоначално на Молба, с вх.№17584/26.08.2015г. с искане за вдигане на запорите и възбраните. Конкретно действие от страна на ЧСИ е отразено, с изключение на изпратено съобщение до взискателя- л.370. В тази връзка следва да бъде посочено, че при спряно изпълнително производство те и не могат да бъдат вдигнати. Доказателства за реакция от страна на взискателя не са налице.
Във всеки един от предварителните договори е посочено, че в срок от 20 дни след сключването им следва да се сключи окончателен договор.
Данните по делото, на практика сочат, че ищецът доброволно се е съгласил след получаване на изпратените по уведомления, че същия има виновно поведение по повод неизпълнение на договорите.
В тази насока следва да бъде посочено, че съгласно съдържанието и на трите договора за продажба на МПС- от 15.07.2014г., 20.07.2014г.- със купувач „Стиларго“ ЕООД и от 22.07.2014г. с купувач- П. Х. Т., ищецът като продавач е поел спрямо купувача само задължението да му прехвърли собствеността върху МПС, но не и да му осигури пререгистрация на същото в регистъра при Пътна полиция.
Към сключването на трите предварителни договора не са налице доказателства, че купувачите при наличието на възможност за това са изисквали удостоверение за тежести от които да е видно, дали има наложени запори върху въпросните МПС предмет на договорите. От друга страна по силата на последните не се установява, че продавачът да е поел каквито и да е било задължения относно купувачите касаещи регистрацията на моторните превозни средства от страна на последните.
В конкретният казус, след като не съществува такова задължение, то на практика „Габер 1“ ЕООД не носи отговорност пред купувачите, ако след закупуването на МПС, те не успеят веднага да пререгистрират същите по административен ред.
Ето защо, въззивният съд приема, че не са налице от страна на ищеца основания за носене на отговорност пред купувачите, предвид на което и няма от негова страна да се приема, че е налице виновно поведение, което да го мотивира да плаща неустойка. Това, че последният е платил се дължи единствено и само на негова лична преценка и която не може да бъде вменявана и че тя е резултат от описаните по- горе противоправни действия на съдебния изпълнител.
Съдът въз основа на тези си съображения приема, че не следва да обсъжда изложените доводи в насока симулативност на въпросните сделки, тъй като данните излагани във въззивната жалба са косвени и не дават достатъчно основание за категоричен извод в тази посока. Респективно няма основание да бъде анализирано по същество действителните дати на сключените предварителни договори, тъй като те не променят по същество извода за липса на виновно поведение.
При това положение съдът намира, че ищецът, че е налице несъставомерност на вмененото непозволеното увреждане, поради липсата на вреда и причинно следствена връзка между нея и конкретно посочените противоправни действия на съдебния изпълнител.
Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Предвид на тези си съображения, постановеното от страна на първата инстанция решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло, в това число и в частта за присъдени разноски, вместо което да се отхвърли предявения иск от страна на „Габер 1“ ЕООД против ЧСИ- П. И., рег.№*** на КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик, при участието на трето лице помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, иск за сумата от 15000лв.- представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия на П. И., в качеството й на ЧСИ, рег.№*** на КЧСИ с район на действие ОС- Пазарджик, по изпълнително дело №201488330400972 по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Налице ли е виновно неизпълнение на продавача по изпълнение по сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, в случаите когато не бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба, поради наложен запор върху МПС-то, предмет на договора, респективно невъзможност за бъде пререгистрирано същото на името на купувача ?, 2. Налице ли е задължение за продавача по сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, да заплати на купувача неустойка, когато такава е предвидена в предварителни договор, ако се констатира, че върху МПС-то, предмет на договора е наложен запор от органите на КАТ, поради което купувачът се откаже от сключването на окончателен договор ?, 3. Носи ли отговорност за вреди продавачът по предварителен договор за покупко-продажба на МПС пред купувача,в случаите, когато поради наложен запор върху МПС-то, предмет на договора, не може да се осъществи пререгистрация на същото в регистъра на КАТ Пътна полиция ?, 4. При извънсъдебно заплащане на задължение за неустойка по сключен предварителен договор, поражда ли се право в полза на заплатилото неустойката лице да претендира обезщетение за причинени вреди от трети лица, в случаите когато тези трети лица с противоправното си поведение са довели до отказа на другата страна за сключване на окончателен договор ?, 5. Налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ЧСИ при незаконосъобразно налагане на запор върху МПС, неуведомяване на длъжника за наложения запор и извънсъдебно заплащане на неустойка от страна на длъжника в качеството му на продавач по предварителен договор за покупко-продажба на същото МПС, като в тази връзка се поставя въпроса, налице ли е причинно следствена връзка между незаконосъобразното действие на ЧСИ и претърпяната от длъжника вреда ?
По първите три въпроса, като противоречива на обжалваното решение се сочи решение №88/28.8.2017 г. по търг.д.№834/2016 на ВКС, II т.о., а по четвъртия и петия въпроси – решение №281/10.12.2014 г. по гр.д.№3219/2014 г. на ВКС, III г.о.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и чл.280, ал.2, предложение последно ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – ЧСИ П. И., посредством процесуалния си представител – адв. И. Б., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите визират материалноправни отношения между страните в предварителните договори, сключени между ищеца и трети на настоящия процес страни. От друга страна, въпросите се поставят с оглед твърденията на ищеца за наложен запор върху процесните МПС. Както от изводите на съда, така и от ангажираните по спора писмени доказателства не се установява обстоятелства, които да препятстват извършването на прехвърлителни сделки с МПС.
По посоченото от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. В основанието по чл..280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 980 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№495/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №383/12.10.2017 г. по гр.д.№443/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „ГАБЕР 1“ ЕООД – град Септември, област Пазарджик, да заплати на ЧСИ П. Л. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, офис 2, деловодни разноски в размер на 980/деветстотин и осемдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: