О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С., 04.04. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 112 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по частни жалби на Д. И. Т. чрез адв. Н. К. срещу два съдебни акта, постановени по въззивно гр.д. № 875/2011 г. на Русенския окръжен съд.
С жалба вх. № 611/18.01.2011г. Т. обжалва разпореждане № 4968/19.12.2011 г., с което е върната касационната й жалба, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Тя е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалба вх. № 11225/18.01.2001г. е против определението на Русенския окръжен съд № 1076/07.11.2011 г., с което съдът е отказал да отмени глобата, наложена на Д. Т. за нарушение на реда в залата при разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 25.10.2011. г.
Производството по тази жалба е по чл. 274, ал.2, вр. ал.1, т. 2 ГПК.
Двете частни жалби са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
По жалбата срещу разпореждането, постановено от въззивния съд, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК:
Предявени са 12 субективно съединени искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Д. И. Т. за заплащане на обезщетение за ползване без основание съсобствен между ищците недвижим имот. Сборът на всички субективно съединени искове е 5000 лв.
Следователно, всеки един от исковете е с цена под определената в чл. 280, ал. 2 ГПК и постановеното решение по тях, е изключено от касационен контрол.
Без значение е, че искът е заявен като частичен, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност по спора, като и размера на държавните такси. При уважаване на иска, сила на присъдено нещо не се формира върху непредявената част, поради което е без значение какъв е нейния размер, нито това трябва да се сочи в исковата молба и да се вписва в диспозитива на съдебното решение, който е само по предмета на иска /страни, правопораждащи юридически факти и искане/.
Администриращият съд е издирил точно приложимата правна норма и правилно е изтълкувал § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Исковата молба е подадена на 23.10.2009 г., но касационната жалба е подадена след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100 от 2010 г. В новата редакция вместо обжалваем интерес до 1000 лв., законодателят е въвел като критерий цена на иска до 5000 лв. по граждански дела – въззивните решения, постановени по тях не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд. Промяната в процесуалния закон не засяга единствено висящите касационни дела – при подадени касационни жалби до 20.12.2010г.
В заключение, разпореждането следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба срещу определението по ч. 92, ал. 2 ГПК:
Видно от протокола за проведеното на 25.10.2011 г. открито съдебно заседание, Д. И. Т. с поведението си е нарушавала реда в съдебната зала – викала, отправяла обиди и удряла с юмрук по банката и пейката в залата. Въпреки отправеното й предупреждение от председателя на състава, тя е продължила да има същите прояви. Съдът я отстранил от залата и й наложил глоба по чл. 91, ал. 2 ГПК в размер на 100 лв.
При така установеното, налице са основанията за налагане на санкцията по чл. 91, ал. 1 ГПК и в съответствие със закона, съдът е наложил глоба на Д. Т..
В молбата за отмяната й не са изложени уважителни причини, нито има данни за такива, така че не е имало основание съдът да отмени глобата. При това, видно от съдържанието на молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК, както и от частната жалба, санкциониращата и възпиращата функция на наказанието, явно не са постигнали своя ефект спрямо страната.
В заключение, частната жалба е неоснователна
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4968/19.12.2011 г. по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и определение № 1076/07.11.2011 г. по чл. 92, ал. 2 ГПК, постановени от Русенския окръжен съд по въззивно гражданско дело № 875/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: