2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6786/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 10.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 6786/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 558 от 15.05.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 1182/2013 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на П. Й. С. с ЕГН [ЕГН] и Т. С. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: Затвора-гр.С. З. срещу определение № 605 от 20.03.2013 год. на Казанлъшкия районен съд за прекратяване като недопустимо производството по гр.дело № 2714/2012 год.
Недоволни от въззивното определение са жалбоподателите П. Й. С., представляван от особения представител адвокат В. К., и Т. С. К., които считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като с разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България им е предоставена възможност за предявяване на искове пред съдилищата за нарушените права, което твърдят, че обуславя правния им интерес от иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с решението по нохд № 1874/2011 год. Върховният касационен съд е потвърдил присъдите по нохд № 748/2009 год. на Старозагорския окръжен съд като е съобразено, че в касационните си жалби подсъдимите (сега ищци) са изложили оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и в досъдебното производство за нарушения на процесуални правила при процесуално-следствените действия на 26.02.2009 год. в парк „Б.”, т.е. в хода на наказателното производство процесуалните действия на органите на досъдебното производство са били обект на съдебна проверка от въззивната и касационна инстанции. Направен е извод, че е недопустимо по реда на гражданското съдопроизводство да се обсъжда законосъобразността на процесуално-следствените действия, проведени за нуждите на досъдебното производство.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Липсва изложение за допускане на касационно обжалване на някое от основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а самата частна касационна жалба също не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговаря на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на ясен и точно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос води до извод, че не са налице хипотезите на точки 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът, че така наведените оплаквания не са били предмет на въззивното производство.
Представеното решение № 294 от 28.07.2011 год. по гр.дело № 1968/2010 год. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение касае различна фактическа обстановка понеже е постановено в производство по чл.22, ал.3 във връзка с чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата(ЗА) и е неотносимо към настоящия спор тъй като се отнася до дисциплинарно производство във връзка с правилото на чл.139, ал.6 ЗА, според което в това дисциплинарно производство се прилагат правилата на НПК, доколкото в ЗА не се съдържат други правила като е съобразено, че препращането към НПК е сторено с оглед попълване на правилата само с оглед налагане дисциплинарните наказания, но не и към другите правни институти, предвидени в НПК. Отчетено е, че възобновяването на наказателните дела по глава ХХХІІІ НПК касае само и единствено съдебни актове на наказателния съд, които са влезли в сила.
В случая при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е взел предвид, че не са накърнени субективни права, че липсва правен интерес, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.124, ал.1 ГПК понеже правото на възражение е упражнено в наказателното производство, което е приключило с влязла в сила присъда.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 558, постановено на 15.05.2013 год. по ч.гр.дело № 1182/2013 год. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ