3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
гр. София, 26.05.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2942/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Д. срещу решение №327 от 03.07.2014 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. №454/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №136 от 08.04.2014 , постановено на.по гр.д. № 1063/2014 г. на РС-Димитровград, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК , че касаторът дължи на ищеца [фирма]-гр. София сумата от 11 677,25 лева-цена на доставени ел.материали по договор, съгласно две ф-ри: №281/11.10.2011 г. и № 288/20.10.2013 г.,сумите от 920,12 лева-лихва по чл.86 ЗЗД върху сумата по първата фактура за периода от издаването до 29.04.2013 г. и 926,69 лева върху тази по втората за същия период, ведно със законните последици.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваното решение по посочения от касатора правен въпрос е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна депозира писмен отговор, в който счита,че липсва основание за допускане до касационно обжалване..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска за установяване на вземането на ищеца [фирма]-гр. София за сумата от 11 677,25 лева-цена на доставени ел. материали , съгласно две ф-ри: №281/11.10.2011 г. и № 288/20.10.2013 ги съответните лихви за забава, съдът се е позовал на доказаните факти на осъществената доставка от ищцовото дружество на ответното на съответното количество и качество електроматериали, което се доказва от представения приемно-предавателен протокол от 11.10.2011 г. и от този от 20.10.2011 г. , съответно издадените във връзка с това два броя двустранно подписани фактури №281/11.10.2011 г. и № 288/20.10.2013 г., както и на заключението на СТЕ, според която стоката предмет на доставката се намира в съответния склад на ответника и е годна за употреба по предназначение. От изложеното съдът е направил извод, че между страните е налице договор за покупко-продажба изпълнен от страна на ищеца като продавач и доставчик, което обвързва ответната страна като купувач да заплати съответната цена, както и лихва за забава от датите, на които стоките по двете фактури са предадени на последния.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: за значението на счетоводното записване на фактурите в търговските книги, с оглед извода за наличие на договор за покупко-продажба между страните. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по този въпрос.
Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос, посочен от касатора в изложението на основанията за допускане до касация, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Така формулираният въпрос не обуславя изхода по конкретния спор, тъй като произнасянето на съда и решаващата му правораздавателна воля относно доказаността по основание на претенцията се основават на съдържанието на приемо-предавателните протоколи, удостоверяващи доставката на процесната стока и на двустранно подписаните фактури относно дължимата цена ,както и на констатациите на вещото лице за годността на продадената стока, които са достатъчно доказателство за наличие на спорното правоотношение, а не на осчетоводяването на фактурите и на декларирането им по ЗДДС. Последните две обстоятелства са във връзка с приложението на чл.301 ТЗ в случаите на възражения за липса на представителна власт на лицата представлявали страните по сделката. Такива възражения не са повдигани в отговора на ИМ в преклузивния срок по чл.131 ГПК. Ето защо, липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от касатора правен въпрос, който да се явява от значение за изхода по конкретния правен спор, т.е. от отговора на който да зависи резултата по същия. Липсата на посочен от касатора релевантен за спора правен въпрос, който да се явява и обуславящ изхода по конкретния спор само по себе си е пречка за допускане на касация-т.1 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№327 от 03.07.2014 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. №454/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.