3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 19.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2276 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на от страна на пълномощника на „Банка Пиреос България”АД-София срещу определение № 2150 от 09.07.2018 г.. по в.т.дело №6639/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени постановеното по същото дело съдебно решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба С. Л. А.-Т. и Т. Г. Т. в писмен отговор изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е отказал да измени постановеното решение на САС в частта за разноските- присъдените по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждения за процесуално представителство на всеки един от двамата адвокати-представители на ответниците С. Л. А.-Т. и Т. Г. Т., съдът е приел, че същите се дължат, съобразно принципната възмездност на адвокатския труд, съгласно чл.36 ал.2 ЗАдв. Счел е, също така, че следва да се присъдят възнаграждения до размера на минималните размери съгласно НМРАВ на ВАС. Изложени са и съображения за това, че обстоятелството, че С. Л. А.-Т. и Т. Г. Т. са съответно адвокат и съдия не е пречка за представляването им в процеса по реда на чл.38 ЗАдв..
По оплакванията в ЧЖ, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира за установено следното:
В приложените към ИМ договори за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че двамата ответници се представляват от съответните адвокати безплатно на основание чл.38 ал.1,т.3 ЗАдв.. С последната е уредена възможността за оказване на безплатна помощ и съдействие от адвокат на друг юрист, а не се спори между страните, че представляваните в процеса С. Л. А.-Т. и Т. Г. Т. са съответно адвокат и съдия. Не е налице липсата на основание за безплатно процесуално представителство, поради непосочване в самия договор и/или липса на предвидено в закона основание за това. Съгласно ал.2 на същия текст, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ на ВАС и осъжда другата страна да го заплати. В настоящият случай, въззивният съд е приложил правилно така цитираните разпоредби на закона и следователно обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2150 от 09.07.2018 г.. по в.т. дело №6639/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.