О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София 21.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 19.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 69/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност “А” О. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 133/28.08.2008 год. постановено по гр. д. № 598/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК. Изложени са съображения, че при постановяване на решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос касаещ материята на алтернативните задължения, при които, ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети, приетото от САС било в обратен смисъл и в противоречие с правилото залегнало в разпоредбата на чл. 132 ал. І ЗЗД, а това налагало извод за наличие на приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Н. Д. П. от гр. П., чрез пълномощника си а. Д, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който е заявява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен лизингов договр за отдава на лизинг на лек автомобил СЕАТ Т. 1.9 с ДК № С* Не било спорно, че преди изтичане на срока за плащане на всички вноски по договора за лизинг автомобилът бил откраднат за което своевременно са предупредени МВР и лизингодателя. Доказано е, че към деня на кражбата автомобилът е бил застрахован в “Б” АД по застраховка “автокаско”, включваща и риска “кражба и грабеж на цялото МПС”. САС е разгледал подробно правата и задълженията на страните по лизинговия договор, доводите и възраженията им, и е приел, че ищецът-лизингополучател е изправна страна по договора – конкретно е прието, че задължението му по чл. 4б от лизинговия договор за предоставяне на автомобила за извършване на информационно обслужване на маркировката е обусловено от изпълнението на лизингодателя за уведомление за подновяване на застраховката, като това уведомление до ищеца е следвало да стане по реда посочен в чл. 11 – посредством писмо с обратна разписка, телекс или факс, а доказателства от ответната страна в тази насока не били ангажирани.
Въззивният съд е изложил съображения и във връзка с възражението на ответника за невъзможността да се иска обезщетение като алтернативно изпълнение, като е приел възражението за неоснователно, защото при направен от ответника отказ да се подмени откраднатия автомобил с нов, за ищецът е възникнало правото да иска алтернативната възможност по договора и да получи обезщетение.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че с оглед извършената кражба на автомобила отдаден под лизинг, ответникът дължи на ищеца заплащане на застрахователното обезщетение което би получил по договора за застраховка, е от значение за изхода на спора.
Без да навлиза в спора по същество, което не е предмет и на производството по чл. 288 ГПК, относно изложените от касатора доводи за съществения въпрос по делото по който се е произнесъл САС, ВКС, ІІ т. о. в настоящия състав, не споделя доводите на касатора, че “за да се говори за право на избор, което преминава от длъжника към кредитора, следва за длъжникът към момента на изтичането на определения срок, а ако такъв няма – към момента на изтичане на срока, отправен му с покана от кредитора, да има респ., да са съществували две алтернативни възможности”, и че такива не е имало, тъй като липсвал отговор от застрахователя до лизингодателя и последният не е можел да прави избор.
Приетото от САС, че ищецът е в правото си да претендира заплащане на застрахователното обезщетение което ответникът би получил по договора за застраховка, е резултат на обсъждане на фактическата обстановка и правен извод относно последиците от отказа на застрахователя да плати на ответника, и отказът на последния до ищеца направен с писмо от 20.12.2005 год. Този отказ на лизингодателя да подмени автомобила с нов съгласно чл. 6е от договора е мотивирал САС да приеме, че съгласно чл. 131 ал. І ЗЗД кредиторът е оправомощен да поиска алтернативната възможност за заплащане на обезщетение в размер на застрахователното такова, която алтернативна възможност е залегнала в същия чл. 6е на договора. Именно поради наличието на тази алтернативна предоставена на кредитора възможност съдът се е произнесъл по въпроса за отговорността за застрахователното обезщетение, като са взети предвид договорните клаузи и изпълнението от страните по тях, и в процесния случай това е същественият материалноправен въпрос по който се е произнесъл САС.
Независимо от произнасянето от въззивния съд по същестен материалноправен въпрос който е от значение за изхода на спора, само този факт не е достатъчен за да се приема, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго.
Предвид изложеното не е налице сочената от касатора предпоставка по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133/28.08.2008 год. постановено по гр. д. № 598/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :