О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София 16.03.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6189/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Д., чрез адв. О.С., срещу решение № 1747/03.08.2015 год. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3814/2014 год., с което е потвърдено решение № 5369/17.07.2014г., постановено по гр. д. №12182/2012г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касаторът срещу [фирма] искове както следва: (1) за сумата от 195 417, 94 евро като обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на допуснато с определение № 1308/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. по описа на ОС-Варна обезпечение на исковете на [фирма] против Н. Г. Д. по пункт 1, 3, 5 и 7 от искова молба с вх.№ 31450/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. в общ размер на 637 971, 81 лв. чрез налагане и вписване на възбрана върху собствения на Н. Д. недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда, находяща се в местността „В.“ № 1521-А по плана на [населено място], „С. Н.“, [община] и навес/с масивни оградни стени/пристроен северно към сградата с площ от 30 кв.м., заедно с гараж, ведно с урегулиран поземлен имот/парцел/ № 1521-А, върху който сградата е построена, целият с площ 800 кв.м., представляваща възникнали и изискуеми задължения на ищеца Н. Д. към [фирма], от които 135 000 евро, представляваща дължим се задатък в двоен размер по развален предварителен договор за покупко-продажба на имот от 05.06.2008г. и сумата от 50 572, 13 евро, представляваща законната лихва за забава за периода от 05.06.2008г. до 30.12.2010 г. и от 31.12.2010 г. до предявяване на иска, както и законната лихва върху сумата от 195 572, 13 евро от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; (2) за сумата от 348 123, 50 лв. като обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на допуснато с определение № 1308/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. по описа на ОС-Варна обезпечение на исковете на „Ч. т. к.“ против него по пункт 1, 3, 5 и 7 от искова молба с вх.№ 31450/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. в общ размер на 637 971, 81 лв. чрез налагане и вписване на възбрана върху собствения на Н. Д. недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда, находяща се в местността „В.“ № 1521-А по плана на [населено място], „С. Н.“, [община] и навес, заедно с гараж, ведно с урегулиран поземлен имот/парцел/ № 1521-А, върху който сградата е построена, целият с площ 800 кв.м., представляваща пропуснати ползи от разликата над 792 000 лв., представляваща пазарна цена към 05.09.2008г. до сумата 880 123, 50 лв., представляваща левовата равностойност на договорена, но неполучена продажна цена от 450 000 евро по развален от купувача [фирма] предварителен договор от 05.06.2008 г. за продажба на описания недвижим имот(равна на сумата от 88 123,50 лв.) и пропуснати ползи в размер на 260 000 лв. от търговка обезценка на имота, като разлика между пазарната му цена към м. септември 2008 г. – 792 000 лв. и към м. април 2012 г. – 532 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 348 123, 50 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; (3) за сумата от 41 900 лв. като обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на допуснато с определение № 1308/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. по описа на ОС-Варна обезпечение на исковете на „Ч. т. к.“ против него по пункт 1, 3, 5 и 7 от искова молба с вх.№ 31450/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. в общ размер на 637 971, 81 лв. чрез налагане и вписване на възбрана върху собствения на Н. Д. недвижим имот с площ от 765, 82 кв.м., представляващ неурегулиран поземлен имот с пл. № 1712 в квартал № 82, находящ се в [населено място], местност „Т.“, с идентификатор 10135.2723.657 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на И.Д. на АГКК, която имуществена вреда се изразява в разликата между справедливата пазарна стойност на възбранения имот в началото и в края на обезпечителното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, (4) за сумата от 30 743, 27 лв. като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на допуснато с определение № 1308/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. по описа на ОС-Варна обезпечение на исковете на „Ч. т. к.“ против него по пункт 1, 3, 5 и 7 от искова молба с вх.№ 31450/15.07.2008г. по т.д. № 723/2008г. в общ размер на 637 971, 81 лв., които се изразяват в болки и страдания, публично оскърбление, унижение, обида, стрес и неприятни емоции от проведеното обезпечително производство и наложените обезпечителни мерки върху недвижими имоти и банкови сметки за периода от 15.07.2008г. до 14.05.2012 г.,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.На основание чл. 194, ал. 2 ГПК са признати за неистински – неавтентични документите – предварителен договор, датиран с дата 05.06.2008г., сключен между Н. Г. Д. като продавач и [фирма] като купувач, протокол от 16.09.2008г., протокол от 07.06.2008г., протокол от 20.01.2010 г. и протокол от 12.01.2010 г. и същите са изключени от доказателствата по гр.д. № 12182/2012 г. на СГС, а Н. Г. Д. е осъден да заплати на [фирма] сторените разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на въззивното решение, като се излагат доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна, като предявените обективно съединени искове бъдат уважени в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателя се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси, уточнени съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в духа на касационните основания, съдържащите се в касационната жалба: 1/ Относно правомощията на въззивната инстанция по съществото на спора във връзка със задълженията й по чл. 269 ГПК /относно правилността на обжалвания акт – само по оплакванията/, чл. 236, ал. 2 ГПК и приложението чл. 272 ГПК.Позовава се на противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., т. 19, ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ТР 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 179/04.03.2015 г. по т.д. № 3747/2013г., ВКС, II т.о., решение № 198/08.01.2014г. по гр.д. № 1619/2013г., I г.о., решение № 415/25.01.2012г. по гр.д. №1332/2010 г. на ВКС, IV г.о.; 2/ Относно правните последици на сключената по гр.д. № 10840/2011г. съдебна спогодба, като се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение в противоречие с решение № 19/30.05.2011 г. по гр.д. № 262/10 по описа на ВКС, II г.о., решение по гр.д. № 1057/2011г. на ВКС, I г.о., решение по гр.д. № 2215/2013 г. на ВКС, I г.о. и решение по гр.д. № 930/2012 г. на ВКС, II г.о.; 3/ Относно допустимостта на свидетелските показания за доказване на получаване на определена сума над посочената по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК и за установяване сключването на договори за суми над определените.Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 287/10.09.2012г. по гр.д. № 1782/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 4/ Кога може да се направи заключение за сигурност на настъпването на пропусната полза в патримониума на ищеца и кога тя е единствено осуетена от поведението на ответника с налагане на обезпечителни мерки по неоснователни искове.Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в решение № 67/22.04.2013 г.; 5/ Относно невъзможността длъжникът по обезпечение на неоснователно заведени искове да претърпи правнозначими неимуществени вреди от вида на претендираните: емоционален дискомфорт и стрес, притеснение във връзка с невъзможността за изпълнение на задължение, поето по предварителен договор, предвид допуснатите възбрани и запори,което на практика е ограничаване изцяло на имуществената му сфера и представлява ли нарушение на общ принцип на правото за обезщетяване на всички вреди от деликт и правото на ищеца да получи ефективен процес.Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от адв. Т. Г. в качеството й на пълномощник на [фирма], в който се излагат съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна, тъй като въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна – срещу въззивника Н. Д. са били предявени множествено обективно съединени искове от [фирма], като част от тях са били обезпечени. На основание издадената обезпечителна заповед е било образувано изпълнително дело по молба на „Ч. т. к.“ от ЧСИ И. С. и е пристъпено към налагане на обезпечителни мерки като са наложени запори на банковите сметки на Н. Д. и са били наложени възбрани на негови недвижими имоти. Обезпечените искове, производството, по които е било разделено, са били отхвърлени. Въззивният съд е посочил, че предмет на разглеждане в настоящото производство са четири обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК. Приел, че уважаването на исковите претенции е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1/ искът, по който е допуснато обезпечението да е отхвърлен; 2/ вследствие на допуснатото обезпечение ищецът да е претърпял вреди; 3/ вредите да са пряка и непосредствена последица от допуснатото обезпечение. Съдът е посочил, че първата предпоставка е налице по отношение и на четирите иска. По отношение на исковете, посочени в т. (1), (2) и (3) е приел, че не е налице втората предпоставка, а именно ищецът не е доказал, че от предявените искове е претърпял реални имуществени вреди.
По първия предявен иск, с който се претендира обезщетение на вреди, произтичащи от неизпълнение по предварителен договор, сключен между ищеца Н. Д. и [фирма], се твърди се, че дружеството претендира от Н. Д. и съпругата му сума от 195 417, 94 евро и че Н. Д. я е заплатил на [фирма], вследствие на което е претърпял имуществени вреди. Приложени са доказателства, от които е видно, че [фирма] е предявил иск срещу Н. Д. и съпругата му М. Д. с правно основание чл. 93 ал. 2 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Образувано е гр.д. № 10840/2011 г. по описа на СГС ГО, 9-ти състав, приключило със спогодба между страните, с която Н. Д. и М. Д. се задължили да заплатят исковите суми на ищеца [фирма].Безспорно е от заключението по изслушаната ССЕ , че сумите са заплатени по сметка на дружеството. По делото са представени предварителен договор от 05.06.2008г. и протоколи с дати 16.09.2008 г., 07.06.2008 г., 12.01.2010 г., 20.01.2010г. към същия. Първоинстанционният съд е изключил същите от доказателствата по делото, като е приел по повод оспорването им от ответната страна, че същите са неистински. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, като е приел, че представените доказателства имат характер на частни писмени документи, непротивопоставими на [фирма] – ответник в настоящото производство. Те са били своевременно оспорени от ответната страна в първоинстанционното производство и тъй като не носят подписа на страната, която ги оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която ги е представила, съгл. чл.193 ал.3 от ГПК. В случая тежестта за доказване на истинността, в т.ч и автентичността на частните писмени доказателства е била за ищеца – Н. Д., който ги е представил и е заявил, че ще се ползва от тях. Въззивният съд е направил извод, че не е налице пълно и главно доказване, нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция, което да даде основание частните писмени доказателства да бъдат кредитирани. В допълнение е посочил, че дори да бъдат кредитирани с доверие тези писмени доказателства,то представеният предварителен договор не доказва плащане на капаро по същия, доколкото не съдържа клауза, че съставлява и разписка за сумата по чл. 4.2.1. от договора. А отделно не са представени други доказателства, които да доказват плащане на капарото, съответно да обосновават неговата дължимост в двоен размер. Съдът изцяло е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, но е приел, че със същите не може да се доказва плащане на капаро по предварителния договор, както поради забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, така и поради обстоятелството, че и двете свидетелки нямат лични впечатления от подписването на предварителния договор,поради което е направил и извода, че след като не е заплатено капаро, то не се дължи и връщане на такова,а заплатената искова сума от ищеца на [фирма] няма характера на претърпени имуществени вреди от процесната възбрана на имота. Съдът е взел предвид и че заведеното от [фирма] срещу Н. Д. и съпругата му гражданско дело за заплащане на сумата, претендирана в настоящото производство като вреди, не е приключило със влязло в сила решение, с което съдът да е признал дължимостта на сумата. Дължимостта на сумата е призната от ответниците по делото със спогодба, като по този начин те са се отказали доброволно от правото си да оспорят предявения срещу тях иск, а в сключената съдебна спогодба са признали редица факти, релевантни за настоящия спор, което може да обуслови предположение за симулативно воден процес.
Въззивният съд е потвърдил извода за неоснователност и на втория предявен иск, като е посочил, че ищецът отново не е доказал реално претърпяна вреда. Предмет на иска е обезщетение за имуществена вреда, представляваща пропусната полза, съставляваща разликата в продажната цена на недвижимия имот, описан по-горе, настъпила за времето от налагане на възбраната на имота като обезпечителна мярка до датата на отмяна на обезпечението и вдигане на възбраната. Съдът е посочил, че по естеството си пропуснатите ползи представляват осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с определена степен на сигурност. Поради това, ищецът е следвало да установи в процеса не само обстоятелството, че е имал намерение да продаде процесния недвижим имот към датата на налагане на възбраната, но и положителните промени в неговия патримониум, предвид получаването на един бъдещ, но достатъчно сигурен доход под формата на продажна цена в определен размер, който би бил получен задължително и действително, ако не беше наложена възбрана на имота. Съдът е направил извод за недоказаност на пряката причино-следствена връзка между осуетеното приращение в патримониума на ищеца и наложената възбрана на имота. Предвид изложеното във връзка с доказателствената стойност на приетия като доказателство предварителен договор, съдът е приел, че не се доказва с достатъчна степен на сигурност продажба на имота при посочената в договора цена. Не може да се приеме за доказан и фактът, че имотът би бил закупен от трети лица на определената продажна цена. От гласните доказателства се установило, че и двете свидетелки имали намерение евентуално да сключат договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с ищеца, но са се разколебали не заради наложената възбрана, за която дори не са били уведомени, а поради сключен друг договор, което обстоятелство им е било съобщено от съпругата на ищеца. Съдът е посочил, че в случая не се установява по категоричен начин размер на продажна цена към датата на налагане на възбраната, предлагана от действителен купувач, нито размер на продажна цена към датата на вдигане на възбрана предлагана също от действителен купувач, за да може да се приеме, че размерът на продажната цена е силно занижен след определен период от време. Заключенията на СТЕ доказват обща обезценка на недвижимите имоти за процесния период с определен процент, но това обстоятелство е относимо към евентуални хипотетично прогнозирани вреди, ако би се пристъпило към продажба на имота с определена степен на сигурност, каквато не се доказва в процеса.
При същите съображения, въззивният съд е направил извод за неоснователност и на третия иск.
Съдът се е произнесъл и във връзка с направеното оплакване за неправилно приложение на ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, като е приел това възражение за неоснователно и недоказано. Посочил е, че първоинстанционният съд се е позовал на него само досежно общото правило за установяването на пропуснатата полза и същността на пропусната полза като реална, а не хипотетична вреда и е възприел, че предположението за увеличаване на имуществото на кредитора винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. При тези съображения е приел, че не е допуснато погрешно тълкуване на задължителната съдебна практика при постановяване на обжалваното решение.
Въззивният съд е счел за неоснователен и искът за обезщетение на неимуществени вреди. Посочил е, че твърдените от жалбоподателя преживявания във връзка с водените граждански дела от ответника не могат да бъдат квалифицирани като вреди, тъй като воденото на едно гражданско дело ведно с искането за налагане на обезпечение на предявения по него иск не води до уронване на доброто име и престижа в обществото на ответника по делото. Съдът е посочил, че не е доказано здравословното състояние на ответника да се е влошило вследствие на водените срещу него граждански дела и в частност допуснатите обезпечения.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете на Н. Д. срещу [фирма] за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението не се съдържат ясни и конкретни въпроси, които да отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос се отнася до процесуалните правомощия на въззивния съд и при обосноваването му касаторът се е позовал на твърдения за допуснати съдопроизводствени нарушения при постановяването на въззивното решение. Така поставен въпросът кореспондира с наведеното касационно основание за неправилност на решението и не може да послужи като за основание за допускане на касационна проверка. Освен това следва да се подчертае, че във въззивното решение съдът не е препратил към мотивите на първа инстанция съгласно чл. 272 ГПК,а е приел за правилно установена фактическата обстановка и е изложил свои собствени изводи относно основателността на заявените претенции, включително и при преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания. При положение, че не е налице общото основание за допускане на касационна проверка, не следва да се проверява дали е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В т. 2 е поставен въпрос относно правилността на изводите на въззивния съд във връзка с преценката за доказателственото значение на приложената като доказателство по делото съдебна спогодба. Не е поставен конкретен правен въпрос, обуславящ разрешенията на съда, а отново се оспорва формирането на вътрешното убеждение и правилността на постигнатите от съда изводи по същество на претенцията, което не може да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че за да отхвърли предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, посочен в т. (1), въззивният съд е приел, че твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по предварителния договор е недоказано, тъй като доказателствената сила на приложените писмени доказателства – предварителен договор и анекси към него е оборена. Само в допълнение съдът е изложил мотиви във връзка с проведения между Н. Д. и [фирма] граждански процес, но те не са обусловили крайното му разрешение.
Изложеното по –горе е относимо и по отношение на въпроса, формулиран в т. 3. Произнасянето на съда относно доказателствената стойност на гласните доказателства би било релевантно към постановеното от него крайно разрешение, в случай, че беше приел, че приложеният като доказателство по делото предварителен договор е действителен и обвързва Н. Д.. Едва тогава изводите на съда относно плащането на капаро биха имали значение при произнасяне относно основателността на исковата претенция. Съдът само в допълнение е изложил мотиви и относно свидетелските показания, без те да са определящи за крайното му разрешение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по формулирания въпрос в т. 4. Съдът е постановил решението си по иска в т. (2) и т. (3) като е приел, че не е доказана сигурност в увеличаването на имуществото на ищеца, като е развил подробни съображения в тази насока. Поставеният въпрос отново представлява касационно основание по същността си, тъй като директно оспорва изводите на съда, направени въз основа на твърденията на ищеца при преценка на събраните доказателства.
Въпросът, формулиран в т. 5, също не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той отново съдържа противопоставяне досежно правилността на направените от въззивния съд изводи относно претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди. Отделно следва да се подчертае, че не са изложени никакви съображения, обосноваващи наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна по касация се следват направените разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 14 771, 48 лв., надлежно удостоверено съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1747/03.08.2015 г. по в.гр.д.№ 3814/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция в размер на 14 771, 48 лв./четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и осем ст./, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: