О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 27.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 139 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК във връзка с чл. 407 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на “Ф” АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от А. Х. и Р. Ф. , чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Д. , против разпореждане № 114 от 5 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е уважена молбата на И. П. Р. от гр. В. за издаване на изпълнителен лист за дължими от частния жалбоподател суми за обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, лихва върху обезщетението, неправомерно удържани суми и лихвата върху тях.
В частната жалба се сочи, че по въззивното дело е подадена касационна жалба с молба за спиране на изпълнението на атакуваното въззивно решение с внесено по сметката на ВКС обезпечение; допуснатото предварително изпълнение е неправилно, защото частният жалбоподател е с име и доказани финансови възможности, поради което от закъснение на изпълнението не могат да последват вреди за ищцата или самото изпълнение да стане невъзможно или затруднено значително; ако сумата бъде събрана от съдебния изпълнител, то е твърде вероятно след приключването на делото за жалбоподателя да е невъзможно да получи обратно сумата; в поканата за доброволно изпълнение освен присъдените суми са добавени и други.
Ответницата И. П. Р. в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по 407 ал. 1 пр. последно от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане на съд за издаване на изпълнителен лист.
Относимите обстоятелства са следните:
С решение № 1* от 16 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. било оставено в сила първоинстанционно решение на районния съд в гр. В. за отмяна на дисциплинарно уволнение на И. Р. , за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа и за осъждане на частния жалбоподател да заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, законната лихва върху главницата и сума, представляваща сбор от неправомерно удържано обезщетение, ведно с лихвата върху нея. На 3 февруари 2009 г. Р. поискала издаването на изпълнителен лист съобразно осъдителното решение на въззивния съд; съдът постановил атакуваното разпореждане и на 5 февруари 2009 г. бил издаден изпълнителен лист. Поканата за доброволно изпълнение била издадена на 11 февруари 2009 г.
Атакуваното разпореждане е правилно.
На принудително изпълнение по реда на чл. 404 т. 1 от ГПК подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Въззивните осъдителни решения, които не са влезли в сила, подлежат на изпълнение по аргумент на чл. 282 от ГПК. В атакуваното разпореждане изрично е отразено, че изпълнителният лист се издава само за осъдителната част на решението, без разноските, в частта за които въззивното решение има характер на определение и която не се обхваща от разпоредбата на т. 1 на чл. 404 от ГПК. Обстоятелството, че срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с искане за спиране на изпълнението му с представено обезпечение по реда на чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК, не прави разпореждането за издаване на изпълнителен лист неправилно, тъй като законът дава възможност на кредитора да поиска изпълнение и на длъжника да поиска спиране на изпълнението при спазване на определените за това изисквания.
При издаването на изпълнителния лист съдът преценява изискванията на чл. 406 ал. 1 от ГПК – в конкретния случай дали съдебният акт е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Несъмнено при разглежданата хипотеза съдебният акт подлежи на изпълнение в частта си по отношение на осъдителното решение. Ето защо правилно съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Възможностите на длъжника да осигури изпълнението без закъснение, от което да последват вреди за ищцата или самото изпълнение да стане невъзможно или затруднено значително, биха имали значение в случаите на предварително изпълнение (какъвто не е процесният) и то само при условие, че не се иска предварително изпълнение по отношение на възнаграждение за работа. На последно място, неотносими към правилността на атакуваното разпореждане са съображенията за вероятността длъжникът да събере обратно сумите при отмяна на въззивното решение от касационния съд.
По изложените съображения атакуваното разпореждане е законосъобразно и издаденият в резултат от него изпълнителен лист не следва да бъде обезсилен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 114 от 5 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: