1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
ГР. С., 01.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1243/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Дом за стари хора „Зора” – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца/ОС/ по гр.д. №499/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Д. срещу касатора искове по чл.357 и чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на наложените на ищцата със заповеди от 5.01.12 г. и 24.01.12 г. наказания предупреждение за уволнение и дисциплинарно уволнение от заеманата при ответника длъжност „санитар”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: за точното тълкуване на понятието мотивирана заповед по чл.195 КТ, с оглед задължението на работодателя да посочи точно нарушенията, за които се налага наказанието; за процедурата по чл.333, ал.2,вр. с ал.1, т.2 и 3 от КТ и по-конкретно – когато трудоустрояването на лицето е за заболяване, предвидено в Наредба №5/87 г. на МЗ и ИТ е дала разрешение по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, следва ли да има отделно разрешение по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, щом става дума за едно заболяване.
В. съд е отменил наказанията като незаконни, поради немотивираност на заповедите за налагането им , съгл. изискванията на чл.195 от КТ. Приел е, че не е допустимо заповедите да са мотивирани с препращане към обяснения, молби и жалби от клиенти и лица от персонала, отправени до работодателя, както е в случая. Споделил е становището на ВКС в цитираното р. по гр.д. №424/11 г. на трето г.о. , че „излагането на обстоятелства, поради които се налага дисциплинарното уволнение трябва да се обективира в документи на работодателя, изразяващи неговите или на негови служители, на които е възложил проверка по случая констатации, с които се преценява налагане на наказание по чл. 188 КТ. При такава хипотеза препращането в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ към документ на работодателя, относим към нарушенията, с оглед на които се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя е начин за мотивиране на заповедта”. Същото е прието и в р. по гр.д. №1000/10 г. на четвърто г.о., на което се позовава касаторът. Там е посочено, че”заповедта за уволнение / и за дисц. наказание въобще/ може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника”. Така отговорът на въпроса, даден от ОС, съответства на задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС по чл.290 от ГПК и основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на което се позовава касаторът във връзка с първия въпрос не е налице.
Вторият от въпросите също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Установено е, че ищцата се ползва със закрила по чл.333, ал.1 от КТ на две основания – по т.2 / трудоустроена е при 68 % трайна неработоспособност/ и по т.3 / болна е от И. – болест по Наредба №5/87 г. на М./. Разрешението на ИТ формално е само по чл.333, ал.1,т.2 от КТ , макар мнението на ТЕЛК да е дадено и за двете хипотези на закрила – изрично е посочено, че болестите, за които е трудоустроена ищцата попадат в обхвата на Наредба №5/87 г. В решение на ВКС по гр.д. №1748/09 г., четвърто г.о. е прието, че когато работникът се ползва от закрила по чл.333, ал.1 от КТ на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. При формалната непълнота на разрешението на ИТ работодателят е следвало да поиска допълване за основанието по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, както сочи и чл.5 от Наредба №5/87 г. В същия смисъл – за преодоляване на повече от едно основания за закрила, е и р. по гр.д. №1821/09 г. на ВКС, четвърто г.о. Решението по гр.д. №1644/09 г. на трето г.о., на което се позовава касаторът е за друг случай – уволнението е прието за законно при дадено разрешение на ИТ при две заболявания по Наредба №5/87 г., като е прието, че с решението на ТЕЛК се дава мнение и за двете, на осн. чл.333, ал.2 от КТ.
Или и по двата въпроса, всеки от които обуславя самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконно, въззивното решение съответства на практиката на ВКС. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №499/12 г. от 7.08.12 г.
ОСЪЖДА Дом за възрастни хора „Зора”, [населено място] да заплати на П. И. Д. разноски за това производство от 300 / триста / лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: