5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
гр. София, 26.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2920/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- С. срещу решение №484 от 21.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №519/14 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №332, постановено на 20.08.2013 г.по гр.д. № 109/2012 г. на ОС-Смолян, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –София и ЕТ“Г. П.-гр. София за установяване липсата на учредено в полза на банката-ответник ипотечно право по н.а. №20,том І ,рег.№ 617, нот.дело №20/2007 на нотариус №366 с р-н на действие РС-С. върху апартамент №6 с идентификатор 67653.918.104.2.10. с адрес:гр.С., [улица]бл.Б, ет. ІІІ със застроена площ 108,42 кв.м. със съответните ид.части от общите части на сградата и на терена върху който е построена сградата ,находящо се на трети жилищен етаж в жилищна сграда-КЦ-5 бл.Б с идентификатор 67653.918.104.2 построена в УПИ №.ХІІ-918.104 в кв.16 по плана на [населено място] и в частта ,с която е отменено допълнителното решение№ 100 на ОС-Смолян постановено по същото дело на 17.03.2014, с което е признато за установено, че договорът за ипотека по цитирания нотариален акт е нищожен поради противоречие със закона-чл.166 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.167 ал3 ЗЗД , чл.169 и чл.170 ЗЗД и вместо нето е постановено друго за отхвърляне на иска като неоснователен
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправило приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] –София в писмен отговор на същата счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 2000 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Другият ответник ЕТ“Г. П.-гр. София не изпраща отговор
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] –София и ЕТ“Г. П.-гр. София -праводател на ищеца относно правото на собственост върху процесното жилище е учредено в полза на банката-ответник по н.а. №20,том І ,рег.№ 617, нот.дело №20/2007 на нотариус №366 с р-н на действие РС-С. ипотечно право върху терена-УПИ №.ХІІ-918.104 в кв.16 по плана на [населено място] и върху правото на строеж на сграда, предвидена да се построи в него в действащия към тази дата застроителен план . Бъдещата сграда е описана при учредяването на ипотечното право като е посочено, че за нея има одобрен архитектурен и инвестиционен проект и издадено строително разрешение. От така установените факти, съдът е направил извод , че ипотечното право е обхванало и отделните обекти в построената след това жилищна сграда, включително и продаденото в последствие на ищеца жилище- апартамент №6 с идентификатор 67653.918.104.2.10 г., находящо се на трети жилищен етаж в жилищна сграда-КЦ-5 бл.Б с идентификатор 67653.918.104.2 построена в с адрес:гр.С., [улица]бл.Б, ет. ІІІ със застроена площ 108,42 кв.м. със съответните ид.части от общите части на сградата и на терена върху който е построена сградата. Това е така, тъй като ипотечното право е обхващало изрично правото на строеж на цялата сграда и следователно след построяването й е преминало върху нея в цялост, тоест и върху отделните обекти в нея. Към датата на сключване на договора за ипотека неговият предмет: правото на строеж върху цялата сграда, е бил индивидуализиран, тъй като за строежа на последната е имало одобрен архитектурен проект и следователно е налице изпълнено изискването за специалност на самата ипотека,съгласно чл.166 ал. 2 ЗЗД. Бил е достатъчно ясен и носителят на ипотекираните права-на собственокт върху терена и на строеж върху бъдещата сграда по одобрения архитектурен и инвестиционен проект,поради което липсва и нарушение на чл.167 ЗЗД. Ипотеката е била и надлежно вписана, съгласно чл.169 ЗЗД по партидата на собственика на терена и следователно е противопоставима на всеки последващ приобретател на построената в терена сграда, било като цяло, било на обособен самостоятелен обект в нея. С оглед изложеното, съдът е направил извод, че липсва нарушение на за кона при учредяването на договорната ипотека, тъй като са спазени изискванията на закона за специалност и ред на вписването и че ипотечното право обхваща както новопостроената сграда като цяло,така и отделните обекти от нея, тъй като е учредено върху терена и правото на строеж на цялата сграда, които са принадлежали на [фирма]-учредител на ипотечното право и следователно е спазен чл.167 ал.3 ЗЗД.Няма неяснота и кому са принадлежали последните при сключването на договора за ипотека,с оглед изискването в чл.170 ЗЗД . Вътрешните преустройства и преразпределения на обслужващите отделните жилища мазета са без значение относно самото съществуването и обхвата на ипотечно право.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочи конкретен правен въпрос: Вместо това се излагат доводи и съображения за неправилно приложение на съответните разпоредби на материалния закон: чл.166 ал.2 ЗЗД, чл.167 ал.3 ЗЗД и чл.169 и чл.170 ЗЗД и процесуални нарушения-необсъждане от съда на всички доводи и съображения на жалбоподателя-ищец .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалноправни норми и допуснати процесуални нарушения. Тези оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по основанията за това по чл.288 от ГПК, където това става по реда на чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси/ т.е. такива по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед съдържащата с в тях конкретна правна норма/ от значение за настоящия спор не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор. ВКС от своя страна не извлича по обратен ред правни въпроси от оплакванията за незаконосъобразност,тъй като това е в разрез с диспозитивното начало и равнопоставеността на страните в гражданския процес. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят на разноски в настоящото производство в размер на 2000 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съобразно приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ и изричното отбелязване на извършеното плащане в него.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №484 от 21.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №519/14 г..
ОСЪЖДА [фирма]- С. да заплати на [фирма] –София сумата от 2000 лева-разноски пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.