О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
ГР. София, 19.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №8/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „К” А. , гр. С., срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №2377/08 г., с което са отхвърлени исковете на дружеството-касатор срещу С. С. за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от уронване доброто име на ищеца в обществото и сред търговските му партньори, с контрабанден превоз на цигари в автобуса му, на осн. чл.45 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3. Сочи, че материалноправният въпрос: може ли юридическо лице да търпи неимуществени вреди и съответно – да получи обезвреда за тях на деликтно основание – чл.45 и 52 от ЗЗД, е от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обосновава го с глобализирането на световната икономика и значението на информацията за търговските дружества/фирми/, чието наименование често се свързва с качеството на стока или услуга и ги препоръчва на съответния пазар. Затова те могат да търпят неимуществени вреди от засягане на права като: добър кредитен рейтинг, доверие у клиентите и търговските партньори, с което се ползват – различни от обстойно застъпените досега в съд. практика болки и страдания на физическите лица. Позовава се на разпоредбите на чл.4, вр. с чл.1 от ЗОДОВ, чл.631а от ТЗ и чл.76а от ЗГМО, където е предвидено, че се обезщетяват и неимуществени вреди на правоимащите – физически и юридически лица.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че засегнатите права на ищеца са с имуществен израз – намаляла продажба на билети от уронения му авторитет. Ответникът – като служител на ищеца /шофьор на негов автобус/ по време на извършване на процесното увреждащо деяние, е понесъл дисциплинарна отговорност /дисциплинарно уволнение/, а по реда на чл.203, ал.2 от КТ, вр. с чл.45 от ЗЗД могат да се обезщетят само установени имуществени вреди на работодателя, каквито не се претендират в случая.
Този извод съответства на задължителната и трайна съдебна практика – в първата ППВС №4/61, 5/69,2/84, 4/68 г., е указан кръгът на лицата / само физически/, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето му, след установяване на конкретните за увреждането / на собственото на ищеца здраве, от смърт на негови близки, от неизпълнено обещание за брак, от накърнени лична свобода, чест и достойнство/ обстоятелства. В по-новата практика – Р №197/97 г. на ВКС, също се приема, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно – търговци, защото всичките им права са имуществени, вкл. и тези свързани с маркетиговия имидж, търговски марки и др. подобни. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент – чл.1, ал.3 от ТЗ. Вредите, които търг. предприятие търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. То няма неимуществени активи и пасиви. Затова чл.52 от ЗЗД не намира приложение за юридическите лица – те формират воля ч. органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве, както физическите и не могат да търпят морални вреди.
Цитираните законови разпоредби не сочат безусловно на друго. Те предвиждат обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от посочено увреждане. В свързаните с тях разпоредби: чл.4, вр. с чл.1 от ЗОДОВ, чл.631а, ал.2, вр. с ал.1 от ТЗ и чл.76а, вр. с чл.2 от ЗМГО, като субекти на обезщетяване са посочени и физически лица, а обезщетението за неимуществени вреди е предвидено за тях, според възприетото в практиката отнасяне на вредите към правните субекти.
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за спора и за точното прилагане на закона, но е разрешен в съответствие със задължителната и установила се непротиворечива / касаторът не се позовава на противоречие/ съдебна практика. Разпоредбите на ЗЗД за деликтната отговорност са изяснени по съдържание и обхват с дългогодишното им прилагане в посочения по-горе смисъл, поради което ВКС не споделя тезата на касатора за необходимост от осъвременяване на съдебната практика при променени общественоикономически условия и ново законодателство /ТЗ, ЗГМО, ЗОДОВ/.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2377/08 г. от 21.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: