О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София 16.03.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6158/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Р. К., против решение № 6251/02.09.2015 г., постановено по гр. д. № 6566/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 10565/2013 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която дружеството е осъдено да заплати на К. М. Л. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания от увреждането му – изкълчване на дясното коляно, причинено му при осъществената на 16.01.2012 г. трудова злополука, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 16.01.2012 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща част от платеното възнаграждение за един адвокат, пропорционална на уважената част от исковете.Дружеството е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лв., представляваща дължимата държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 35 лв., представляваща част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза по делото, пропорционална на уважената част от исковете.Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 200 КТ в размер на 5 000 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че същото е постановено при неизяснена фактическа и правна обстановка. Иска се отмяна на въззивното решение, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се излагат съображения, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а също и в противоречие с други съдилища“,но не са формулирани конкретни въпроси.Посочени са следните актове: решение № 414/21.11.2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 66/12.03.2015г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г.о.във връзка със справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – К. М. Л., представляван от адв. Р. К., е подал писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от К. М. Л. срещу [фирма], с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука. За да се произнесе съдът е установил от фактическа страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Л. е изпълнявал длъжността „охранител“ в ответното дружество; на 16.01.2012 г. ищецът е получил „изкълчване на дясното коляно“, което увреждане е било квалифицирано от С. като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 14029/01.02.2012 г. във връзка с подадена от работодателя декларация вх. № 08/19.01.2012 г.; от приложените медицински документи и приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза е установил, че ищецът е претърпял травма, проведено е лечение, като болките и страданията, претърпени от него били за период от около месец с ниска до средна интензивност, малко по –интензивни през първите 1-2 седмици и постепенно затихване към края на периода, както и че при най-малката травма коляното ще се надува и причинява болки и страдания. Приел е за безспорно установено, че на 16.01.2012 г. ищецът е претърпял травматично увреждане – изкълчване на дясното коляно, осъществено в резултат от злополука през работното му време и по повод на изпълняваните трудови функции, причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него – временната нетрудоспособност, както и претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,т.е., че са налице кумулативно изискуемите предпоставките по чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за обезщетение на претърпените неимуществени вреди. При преценка за справедливия размер на обезщетението, съдът е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД във вр. с възприетото в раздел II, т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968г. и е приел, че претенцията за обезщетение е основателна до размера на сумата от 5 000 лв. Приел е за недоказано възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания, като е посочил, че представените доказателства не могат да обосноват наличие на предходна травма на същото коляно, а поетите от ищеца задължения като охрана по сключения трудов договор не изключват възможността същият да претърпи травма на коляното.
Софийски градски съд се е произнесъл по жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен и дружеството е осъдено да заплати на К. М. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука в размер на 5 000лв. За да постанови обжалваното решение, съдът на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първостепенния съд и се е произнесъл във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, които по същество се припокриват с възраженията, съдържащи се в писмения отговор на ответното дружество по чл. 131 ГПК. В допълнение на мотивите на първоинстанционното решение, въззивната инстанция е посочила, че трудовият характер на злополуката е установен с представеното разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, което има двойнствено значение – от една страна представлява индивидуален административен акт, а от друга е и официален удостоверителен документ за установените в него факти.В настоящия случай разпореждането е влязло в сила,поради което е налице пречка за преразглеждане на установените факти относно трудовата злополука в настоящото гражданско производство, още повече че не са наведени доводи срещу валидността на разпореждането. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, въведени в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Същото само бланкетно е посочено, а в изложението се съдържат единствено съображения, обуславящи касационните основания, въведени в подадената жалба.Решенията на Върховния касационен съд, на които се позовава касаторът, съдържат разрешение на въпроса относно прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Нито в настоящата, нито във възззивната жалба жалбоподателят е въвел оплаквания срещу определения размер на обезщетение, дължимо от работодателя вследствие на претърпяната трудова злополука.Оплакванията са само срещу наличието на основание за плащане на обезщетение – оспорвайки елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 200 КТ – наличието на увреждане и причинната връзка. Въпроси относно размера на обезщетението с оглед претендираните вреди не са били разрешавани от въззивния съд.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати действително направените и удостоверени от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин /лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6251/02.09.2015г., постановено по гр. д. № 6566/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК] да заплати на К. М. Л. , ЕГН [ЕГН] направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв./шестстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: