О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
гр.София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 150/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. П. от гр. В. срещу определение № 212 от 20.01.2010 год. по в.гр.дело № 2254/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е посочено, че решение № 2* от 21.07.2009 год. по гр.дело № 1885/2007 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав е влязло в законна сила в частта, с която е извършена делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Поддържа се, че първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло, в т.ч. и относно способа за извършване на делбата, поради което въз основа на подадените молби за оттегляне на исковете и за отказ от иска за подобренията следва да бъде обезсилено в цялост, а производството по делото да бъде прекратено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Въззивното производство по в.гр.дело № 1959/2009 год. на Варненския окръжен съд е било образувано по жалба вх. № 1* от 0109.2009 год. на К. Д. П. срещу първоинстанционното решение № 2* от 21.07.2009 год. по гр.дело № 1885/2007 год. на Варненския районен съд, вещно отделение, 20-ти състав, с което недвижимият имот, предмет на делбеното производство на обща стойност 256 850 лева е бил изнесен на публична продан, като получената от продажбата сума се разпредели при квоти: по 1/12 ид.ч. от дворното място и от жилищната сграда за „Т”О. , гр. В. и по 11/12 ид.ч. от дворното място и от жилищната сграда за жалбоподателя К. Д. П.. Със същото решение са отхвърлени предявените от П. срещу „Т”О. , гр. В. искове по сметките: а/ в размер на 4 000 лева-необходими разноски за запазване на имота; б/ в размер на 991,66 лева – подобрения в имота, извършени със знанието и без противопоставянето на съсобственика и в/ в размер на 292 лева – подобрения в имота, извършени без знанието и без съгласието на съсобственика. Въззивната жалба е съдържала оплаквания, както следва: а/ оценката на сградата е завишена и няма строителна документация, че постройката е законна; б/ пазарната цена на парцела би следвало да се съобрази с конюнктурата на пазара и с предвидените мероприятия и в/ не са кредитирани писмените доказателства в заверени преписи и в оригинал, а без да са обсъдени свидетелските показания е прието наравно участие на бабата и дядото на жалбоподателя в извършването на подобренията. Поискано е да се допусне нова СТЕ, която да даде адекватен отговор на въпроса за реалната пазарна цена на имота – сега и с оглед на предвидените мероприятия и да бъдат допуснати нови двама свидетели във връзка с подобренията.
С определение № 0* от 28.09.2009 год. въззивната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да уточни в коя част обжалва решението – дали само оценката и отхвърлените претенции по сметки или обжалва и способа за извършване на делбата и да посочи как иска да се произнесе Варненският окръжен съд.
С молба вх. № 3* от 09.10.2009 год. жалбоподателят е уточнил, че обжалва оценката и отхвърлените претенции по сметките и желае да бъде коригирана оценката с оглед спада в сделките с недвижими имоти и недовършеността на сградата и да бъде уважен иска по сметките съобразно заключението на вещото лице.
С определение № 3* от 15.10.2009 год. въззивният съд е прекратил производството по в.гр.дело № 1959/2009 год. и е върнал делото на Варненския районен съд за администриране на въззивната жалба, в т.ч. събиране на държавна такса или освобождаване на жалбоподателя от това задължение.
С определение № 2* от 21.10.2009 год. първоинстанционният съд освободил жалбоподателя от задължение за заплащане на държавна такса и постановил жалбата с делото да се изпратят на окръжния съд-Варна.
Въз основа на въззивната жалба е било образувано в.гр.дело № 2254/2009 год. на Варненския окръжен съд, което с определение № 3* от 03.11.2009 год. било оставено без движение до уточняване какви суми се претендират от всяко едно от посочените в претенцията по сметки подобрения.
С молба вх. № 38237/16.11.2009 год. жалбоподателят уточнил претендираните от него суми за извършени подобрения.
С молба вх. № 43578/29.12.2009 год. страните по делото представили споразумение с нотариална заверка на подписите, от същата дата, с което дружеството-ищец оттегля иска за делба, а ответникът/сега частен жалбоподател/ е съгласен с оттеглянето, като страните желаят прекратяване на въззивното производство и обезсилване на първоинстанционното решение.
С молба вх. № 1* от 18.01.2010 год. К. Д. П./чрез своя адвокат-пълномощник/ е заявил, че се отказва от претенцията по сметки и е поискал прекратяване на делото.
При тези данни, въззивният съд законосъобразно е приел, че е валидно десезиран от произнасяне по предявените от К. Д. П. претенции по сметки, като последния изрично е заявил отказ от тези искове, поради което правилно е обезсилено първоинстанционното решение в тази му част и е прекратено производството по делото. Въззивният съд законосъобразно е приел, че решението на първата инстанция в частта, с която е постановено делбеният имот да бъде изнесен на публична продан е влязло в законна сила, тъй като срещу този способ за окончателно ликвидиране на съсобствеността между съделителите не е подадена жалба. Следователно, правилно е прието, че влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която имотът, предмет на производството за съдебна делба е изнесен на публична продан не може да бъде обезсилено, тъй като последиците от оттеглянето или отказа от иска биха настъпили само при условие, че съдът е бил десезиран докато делото е било висящо в частта относно способа за извършване на делбата. Мотивите, обусловили волеизявлението на ищеца за оттегляне или отказ от иска са ирелевантни за правните последици от тези процесуални действия, въз основа на които съдът се десезира с делото. В случая, жалбоподателят се позовава на сключен с другата страна по делото на 29.12.2009 год. с нотариален акт № 1* т.ІV, рег. № 5* нот.дело № 588/2009 год. договор за покупко-продажба на 1/12 идеална част от недвижимия имот, предмет на делбата. Дали отказът от предявените претенции за извършени подобрения е бил стимулиран от тази сделка, съдът не е бил длъжен да проверява. Материализираното в молбата от 18.01.2010 год. изявление за отказ от исковете не страда от порок, който да го прави недействително/липса на воля за десезиране на съда с последиците по чл.119, ал.2 ГПК, отм. или на подпис на документа, който сочи лицето като негов издател/.
В обобщение, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението в атакуваната с нея част – в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 212 от 20.01.2010 год. по в.гр.дело № 2254/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е посочено, че решение № 2* от 21.07.2009 год. по гр.дело № 1885/2007 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав е влязло в законна сила в частта, с която е извършена делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/