`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София,26.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3493/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. №9390/29.5.2017 г., подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ищеца И. Д. С. от [населено място], и касационна жалба, вх.№8071/10.5.2017 г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез А. В. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, против въззивно решение №843/11.4.2017 г. по гр.д.№5321/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7 състав.
С обжалваното решение въззивния съд е отменил първоинстанционното решение №6201/22.7.2016 г. по гр.д.№11584/2015 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на И. Д. С. срещу прокуратурата на Република България по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумите от 1000 лева – неимуществени вреди и 300 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.6.2015 г. до окончателното им изплащане и вместо това е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. С. още 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и още 300 лева – обезщетение за имуществени вреди. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.
С определение №49/21.02.2018 г. по настоящото дело касационна жалба, вх. №9390/29.5.2017 г., подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ищеца И. Д. С. от [населено място], и касационна жалба, вх.№8071/10.5.2017 г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез А.В. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, против въззивно решение №843/11.4.2017 г. по гр.д.№5321/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7 състав, в частта, по иска за имуществени вреди, с цена 1100 лева, са оставени без разглеждане, и определението е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане към настоящия момент е въззивното решение, в частта му относно неимуществените вреди.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че „Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията му с обичайното му обкръжение, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на ищеца, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г. на ІV ГО на ВКС).
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост. Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с накърняване на честта и достойнството на ищеца, доброто му име в обществото и бизнес средите, както и породеното чувство на безсилие, беззащитност и несигурност и влошаване на цялостното физическо и психическо здраве.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се предопределят, на първо място, от извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Във фазата на досъдебното производство И. С. е дал обяснения, а след привличането му като обвиняем и предявяване на постановлението на 10.12.2010 г. на С. е проведен разпит.
Установява се, че след началото на съдебната фаза на процеса ищецът се е явил само в първото по делото заседание, след което, без данни за уведомяване на органите на полицията, прокуратурата и съда, напуснал пределите на страната. Наказателното производство продължило и делото е разгледано в отсъствието на обвиняемия И. С.. С привличането му като обвиняем му е определена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
От друга страна, от разпитите на изслушаните в първата инстанция свидетели – Н. и К./подробно и правдиво анализирани от първостепенния съд поради което не се налага повторната направа на същото/ – не могат да се установят търпени неимуществени вреди с особено голям интензитет, освен обичайните в подобни ситуации притеснения, свързани с изхода на наказателното дело, изнервеност, отдръпване от другите и т. н.
Но обезщетение от 1000 лв. не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Същото не е съобразено с поне два правно значими фактора. Първият от тях е, че повдигнатото на ищеца обвинение е за престъпление, което е „тежко” по дефиницията, дадена в чл. 93, т. 7 НК. Това е така, защото за деянието по чл. 143, ал. 1 НК, в което е бил обвинен С., предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до 6 /шест/ години. Другият факт е, че производството е продължило около четири години и девет месеца, считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 05.10.2010 г. /л. 8/ и датата на постановяване на решението на СГС, Наказателно отделение, което е било окончателно /26.06.2015 г./. Укоримо е и поведението на П. в лицето на СРП /като съставна част от единната и централизирана система на прокуратурата в България/ и в друго отношение – от една страна, прокурорът от СРП Х. е заявил, че „се учудва на обвинението”, „такова срещам за първи път в практиката си”, „не поддържам обвинението” /протокол от о.с.з. по НОХД 4186/2011 г. на СРС от 03.06.2014 г./, а от друга страна – след оправдателната присъда, постановена на 03.06.2014 г., СРП е подала протест срещу този съдебен акт. Впоследствие, прокурорът от СГП също не е поддържал протеста на колегата си от районната прокуратура. Ето защо, П. е отговорна за удължаването на незаконното наказателно преследване с още две години, което не може да не бъде взето предвид по настоящето производство.
От друга страна, липсват данни, че С. е преживявал изключително тежко наказателния процес, тъй като е бил в К. през това време, работейки, като делото се е водело при негово отсъствие и при такъв ред с неговото лично съгласие.
При всичко изложено по-горе, САС намира, че неимуществените вреди на ищеца ще са справедливо обезщетени /по смисъла на чл. 52 ЗЗД/ със сумата от 2000 /две хиляди/ лева.“
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, се сочат следните въпроси: 1.Какъв следва да бъде реално присъденият размер на обезщетението при наличие на продължително наказателно и при доказана безспорна предубеденост на прокуратурата при водене на разследването ? и 2. Следва ли при прилагане нормата на чл.52 ЗЗД за размера на справедливото обезщетение, съдът да отчете обстоятелството за липсата на извършено от обвиняемия престъпление, както за липсата на данни за такова ?
Сочи се основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитират се на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в отхвърлителната част.
В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се сочат решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
К. жалбоподател – ищец депозирал отговор по касационната жалба на ответника по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията към тях и отговора на касатора-ищец по касационната жалба на ответника по исковата молба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на определени факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваните части относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Освен това следва да се посочи, че първият въпрос/материалноправен/ на ищеца по естеството си също е въпрос, свързан с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Същият обаче е фактически и следва да бъде разгледан обаче едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените от касационните жалбоподатели въпроси са разрешени от въззивната инстанция в съответствие с установената константна практика на съдилищата и в съответствие с цитираните и представени от тях решения по чл.290 ГПК.
С оглед изхода от спора на страните не се следват разноски.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №843/11.4.2017 г. по гр.д.№5321/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7 състав, в частта му за неимуществените вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касационният жалбоподател – ищец И. Д. С. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: