О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 178 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 262 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на “П” А. , със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от юрисконсулт Т. Т. , против определение № V* от 11 януари 2010 г. на окръжния съд в гр. Б., постановено по в.гр.д. № 34 по описа на същия съд за 2010 г., в частта му, с която въззивната жалба на частния жалбоподател против решение № R-1438 от 10 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. Б. за 2009 г., е оставена без разглеждане като просрочена. В жалбата се сочи, че жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от узнаването за изготвеното решение.
Ответницата В. Т. К. от гр. Б. не дава отговор по реда на чл. 276 от ГПК.
С определението в атакуваната му част съдът приел, че датата на обявяване на решението е оповестена при приключване на устните състезания по делото и от тази дата е започнал да тече срокът за обжалването му, като връчването на препис от решението не дава нов начален момент за обжалването.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалване на атакуваното определение.
Частната жалба е неоснователна.
Съдът е сезиран с искове по чл. 344 ал. 1 от Кодекса на труда – за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа поради това уволнение. По отношение на тези искове се прилагат правилата на Глава 25 от ГПК. Първостепенният съд е разгледал спора според тези специфични правила за бързото производство, като в единственото по делото заседание и в присъствието на процесуален представител на частния жалбоподател след приключването на устните състезания по делото е обявил деня, в който ще обяви решението си в съответствие с разпоредбата на чл. 315 ал. 2 от ГПК. Именно на посочената дата – 10 ноември 2009 г. решението на първостепенния съд е обявено и е посочено, че то може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му. В полученото от частния жалбоподател на 25 ноември 2009 г. съобщение (в което неправилно е посочено като номерация решението на първостепенния съд, но е безспорно, че се има предвид именно решението по спора между страните) отново е подчертано, че решението подлежи на обжалване както е посочено в него. Въззивната жалба на частния жалбоподател е получена в съда на 4 декември 2009 г.
Разпоредбите в Глава 25 от ГПК определят специфични правила за гражданското съдопроизводство по изчерпателно изброени видове искове, между които и тези за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, както е в процесния случай. Законодателното разрешение, предвид особеностите и значимостта на определен кръг обществени отношения, дава специални срокове за извършване на съдопроизводствените действия. Според текста на чл. 315 ал. 2 от ГПК, в заседанието за разглеждане на делото по бързо производство съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалването на решението. По посочените в чл. 310 от ГПК видове искове срокът, в който съдебното решение следва да бъде постановено, е двуседмичен след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, както разпорежда чл. 316 от ГПК. Съобразявайки това правило, в заседанието по делото съдът определя и деня, в който ще обяви решението си (чл. 315 ал. 2 от ГПК). Срокът за обжалване на решението започва да тече именно от деня, в който решението е обявено. По силата на чл. 7 ал. 2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Това връчване при хипотезата на чл. 315 ал. 2 от ГПК не създава предпоставка за начало на нов срок за обжалване, защото сроковете по Глава 25 от ГПК са установени с оглед необходимостта изрично посочените спорове да бъдат разрешени в максимално кратък период от време. Без значение е дали страната е проявила процесуална активност и дали е присъствала/била е представлявана в съдебното заседание, тъй като характерът на съответното особено исково производство предпоставя строго определени процесуални срокове. Само в случай, че съдът по някаква причина не обяви решението на посочената в съдебното заседание дата, а го обяви на по-късна дата, тогава за страната срокът за обжалване ще започне да тече от датата, на която е получила съобщението за постановеното съдебно решение в съответствие с правилата на Глава 6, раздел І от ГПК.
В разглеждания случай частният жалбоподател е бил известен чрез своя процесуален представител за датата на обявяване на съдебното решение, което е сторено именно на уречената дата. Срокът за обжалването му е започнал да тече от тази дата. Въззивната жалба е подаден в съда след изтичане на законовоустановеният двуседмичен срок за обжалване, поради което правилно въззивният съд я е оставил без разглеждане.
Ответницата не претендира заплащане на разноски по чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива в настоящото производство не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № V* от 11 януари 2010 г. на окръжния съд в гр. Б., постановено по в.гр.д. № 34 по описа на същия съд за 2010 г., в частта му, с която въззивната жалба на “П” А. със седалище и адрес на управление в гр. С. против решение № R-1438 от 10 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. Б. за 2009 г., е оставена без разглеждане като просрочена.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: