3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
[населено място], 27.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 333 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1909 от 13.12.2011г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. №2779/2011г., с което е обезсилено решение № 2554 от 15.04.2011г. по гр.д. № 5621/2008г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявения иск от Д. Н. Ц., П. Я. Д., Е. С. И., И. Д. К., Е. Д. С. и В. Я. Ц. против [фирма] за установяване, че дружеството не е собственик на поземлен имот с площ * кв.м., съставляващ имот пл. № * от кадастрален лист * по помощния план по чл. 13, ал.1 ППЗСПЗЗ в строителните граници на кв. Г., местн. „П. с.”, с проектен планоснимачен номер * от кадастрален лист *, кв.* по плана на местността Н. „Искър-юг”, [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищците по иска Д. Н. Ц., П. Я. Д., Е. С. И., И. Д. К., Е. Д. С. и В. Я. Ц. чрез пълномощника им адв. М..Поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като сочат, че съдът се е произнесъл по въпроса за правния интерес на ищците от водене на иска в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор поддържа, че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищците са наследници на Д. Ц. А. и се легитимират като собственици по земеделска реституция съгласно Решение от 14.02.2008г. но ОСЗ „П.” върху поземлен имот с площ * кв.м., съставляващ имот пл. № * от кадастрален лист * по помощния план по чл. 13, ал.1 ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на кв. Г., местн. „П. с.”, с проектен планоснимачен номер * от кадастрален лист *, кв.* по план на местността Н. „Искър-юг”, [населено място]. С влязло в сила решение на административен съд по реда на чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е определена незастроената част от имот с пл. №*, а именно по букви К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К по скица на вещо лице по адм. д. № 180/2007г. на ІІІ-в състав на СГС. При предприета от ищците процедура по нанасяне на имота в кадастралния план не е дадено съгласие от страна на ответното дружество, поради което е счетено, че е налице спор за материално право по чл. 53, ал.2 З. и за преодоляването му е предявен настоящия иск. Ответното дружество се легитимира с нотариален акт от 2005г. като собственик на основание чл. 72 и 73 ТЗ върху УПИ * в кв. *, местност Н. „Искът-юг” с площ * дка, в който попада възстановения на ищците имот.
В. съд е приел, че искът по чл. 53, ал.2 З. е установителен – за установяване, че е налице грешка или непълнота при съставяне на плана и за провеждане на успешна защита по този ред не е достатъчно да бъдат отречени правата на лицето, направило възражения по констативния протокол по чл. 53, ал.3 З., а е необходимо да бъде установено, че лицето, което претендира отстраняване на грешката, е собственик на имота, засегнат от грешката /непълнотата/. Също така е необходимо правото на собственост да бъде установено към минал момент – този на одобряване на кадастралната карта, а в случая – на възстановяване правото на собственост. Поради изложеното съдът е приел, че за ищците не съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск против [фирма], тъй като с успешното му провеждане не ще може да бъде постигнат целения от ищците резултат – нанасяне на имота в кадастралния план. Затова е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не са формулирали изрично правен въпрос, разрешен от съда, но от изложените обстоятелства е очевидно, че това е въпросът за правния интерес от водене на предявения иск. Твърди се противоречие с Решение № 2428 от 13.12.1955г., Решение № 19 от 19.02.2001г. по гр.д. № 526/2000г. на ІІ г.о. и решение № 1046 от 13.07.2004г. по гр.д. № 372/2003г. на ІVг.о. Първото решение сочи, че правен интерес от установителен иск има винаги когато ответникът с поведението си прави несигурни правата на ищеца; второто – че ищецът по отрицателен установителен иск е в същото положение като ответник по положителен установителен иск. Третото – че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците. Решенията са постановени при фактическа обстановка, различна от настоящата и нямат предвид особеностите на конкретния спор, възникнал от отказа на ответника да даде съгласие за нанасяне имота на ищците в кадастралния план. С оглед на това цитираните решения не са приложими към процесния казус и не може да бъде допуснато касационно обжалване поради противоречие с тях.
Представени са от страна на касаторите и три определения на съдебни състави на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд. Определението по ч. гр.д. № 3844/2002г. на Софийски градски съд е по иск за установяване размер на задължение към банка и е неотносимо. Останалите две определения – Определение № 241 от 06.03.2009г. на Софийски апелативен съд, 2 състав по ч.гр.д. № 2358/2008г. и Определение от 26.05.2011г. по ч.гр.д. № 12085/2010г. на Софийски градски съд са постановени по сходни казуси и приемат, че когато ищецът се домогва да докаже, че ответникът няма качеството на заинтересуван собственик по смисъла на чл. 53, ал.3 З., разполага с правен интерес да постигне по съдебен ред отричането на правото на собственост на ответника. Това разрешение не съответства на разрешението в обжалваното решение. Независимо от това, касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като по въпроса е създадена задължителна практика на ВКС, а именно Решение № 329 от 24.11.2011г. по гр.д. № 1439/2010г. на ІІ г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според него в хипотеза, при която спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадастралния план или допусната грешка в същия, т.е. действието по оспорване правата на ищеца се изразява в подаване на възражение или жалба срещу това искане, следва да се приеме, че лицето, което се домогва до нанасяне на имота в плана следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне в кадастралния план на спорния имот, не е налице.
Тъй като обжалваното решение съответства на даденото разрешение, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1909 от 13.12.2011г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. №2779/2011г. по касационната жалба на Д. Н. Ц., П. Я. Д., Е. С. И., И. Д. К., Е. Д. С. и В. Я. Ц., подадена чрез пълномощника им адв. Ц. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: