3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 14.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 175/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Я. С. от[населено място] – чрез процесуалния му представител адв. Л. П., срещу определение № 67 от 20.01.2011 г. по ч. гр. д. № 49/2011 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от С. Я. С. частна жалба срещу разпореждане от 13.12.2010 г. по гр. д. № 11290/2010 г. на Софийски градски съд, с което частният жалбоподател е задължен да внесе държавна такса в размер на 6 558.11 лв., заедно с такса за вписване на исковата молба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция за необжалваемост на разпореждането, с което първоинстанционният съд е дал указания за внасяне на държавна такса върху предявените искове с предупреждения за неблагоприятните последици от невнасянето на таксата. Застъпва становище, че доколкото държавната такса е изчислена неправилно от първоинстанционния съд, с цел процесуална икономия въпросът за действителния й размер следва да се изясни по пътя на обжалването преди постановяване на евентуално разпореждане за връщане на исковата молба.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но въведените с него доводи не следва да се обсъждат. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд по чл.274, ал.1 от ГПК, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК, без обжалването да е обвързано с основанията за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Частният жалбоподател С. С. е сезирал Софийски апелативен съд с частна жалба срещу разпореждане от 13.12.2010 г. по гр. д. № 11290/2010 г. на Софийски градски съд. С посоченото разпореждане на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство, са дадени указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК за внасяне на държавна такса върху предявените срещу В. С. П. и [фирма] субективно и обективно съединени искове до размер на сумата 6 558.11 лв., ведно с такса за вписване на исковата молба по сметка на Агенцията по вписвания, с предупреждение, че при невнасяне на таксата в 7-дневен срок от уведомяването исковата молба ще бъде върната. За да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати образуваното във връзка с нея въззивно производство, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното разпореждане съдържа указания по чл.129, ал.2 от ГПК и като такова не подлежи на инстанционен контрол, предвид разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК. Изложени са съображения, че законосъобразността на разпореждането и на дадените с него указания относно държавната такса би могла да се преценява от въззивния съд единствено в евентуалното производство по обжалване на разпореждане за връщане на исковата молба поради невнасяне на указаната такса, не и в предходен момент.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Определенията и разпорежданията, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК. Обжалване с частна жалба е предвидено по отношение на две категории съдебни определения и разпореждания – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и други, чиято обжалваемост произтича от изрична законова норма /т.2/.
Разпореждането на съда, с което по реда на чл.129, ал.2 от ГПК са дени указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, включително във връзка с внасяне на дължимата върху иска държавна такса, не попада сред посочените в чл.274, ал.1 от ГПК съдебни актове. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а и в процесуалния закон липсва изрична законова норма, допускаща самостоятелно му обжалване с частна жалба пред по-горен по степен съд. Както правилно е приел въззивният съд, евентуалната незаконосъобразност на разпореждането би могла да се преценява единствено по повод обжалване на разпореждането по чл.129, ал.3, изр.1 от ГПК за връщане на исковата молба като последица от неизпълнение на дадените указания за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. След като разпореждането относно държавната такса не прегражда развитието на делото и законът не урежда възможност за неговото обжалване, подадената частна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от Софийски апелативен съд.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваемостта на атакуваното пред въззивния съд разпореждане произтича от съображения за процесуална икономия при разглеждане на делото. При наличие на специална законова норма – чл.274, ал.1 от ГПК, която лимитира подлежащите на самостоятелно обжалване разпореждания и определения на съда, процесуалната икономия не би могла да обоснове допустимост на инстанционния контрол за законосъобразност по отношение на неподлежащи на обжалване съдебни актове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 20.01.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 49/2011 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :