2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
София, 05.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 767 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. В. срещу Решение № 645 от 20.04.2011 год. по гр.д.№ 57/2011 год. на Софийски апелативен съд с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 10000 лв. и до 30000 лв. предявеният от В. срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 КЗ и е потвърдил Решение № 5181 от 14.11.2010 год. по гр.д.№ 3046/2008 год. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част.
Ищцата ( [дата на раждане] год.) е пострадала в ПТП на 10.06.2008 год. Увреждащият лек автомобил е с ДК № С 39-91 ХВ и водач Б. В. А.. При произшествието, на Д. В. са били причинени телесни повреди – контузия с оток и подкожен кръвоизлив и рана с размер 11/20 мм в теменната област на главата. Поставената диагноза е: Сътресение на мозъка. Контузия и разкъсно-контузна рана лявата теменна област на главата. Подкожен хематом в лявата теменна област на главата”. Автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], поради което В., със съгласието на баща си е предявила иск (към момента на предявяване на който е била непълнолетна) с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата 30000 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 10000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищцата, съставът на САС също е приел, че за търпените от Д. В. болки и страдания справедливото обезщетение би следвало да бъде 10000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Обосновката си за допускане на касационно обжалване, процесуалният представител на Д. В. основава на определяне на критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД, както е включил и цитати на Решение № 4/2009 год. на КС на РБ. Счита, че с мотивите си въззивният съд е нарушил Конституцията. Приложил е първоинстанционно и въззивно решения за които няма данни да са влезли в сила.
Всъщност, съществен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК не е формулиран.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице не само защото не е формулиран правен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, а и поради това, че единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД не могат да бъдат въведени. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки конкретен случай обезщетението се определя съобразно конкретните факти и обстоятелства. Т.е. единни критерии за него могат да бъдат определени нито по нормативен, още по-малко по тълкувателен път.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 645 от 20.04.2011 год. по гр.д.№ 57/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.