Определение №272 от 41576 по гр. дело №4143/4143 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4143/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272

гр.София, 29.10.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4143/2013 година

Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд с № ІІ-142 от 26.02.2013 год., постановено по гр.дело № 1103/2012 год. в частта, с която се отхвърлят исковите претенции и уважават насрещните такива:
– за отхвърляне предявения от М. И. Г. с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.19, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Г. П. О. с ЕГН [ЕГН], П. Н. О. с ЕГН [ЕГН], Л. П. Ш. с ЕГН [ЕГН], Щ. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН], В. Г. О. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица], че същите не са собственици на 1090/4400 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.10 площ от 4400 кв.м., с трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-пасище, представляващ бивш имот № 34010, съставляващ пасище, мера с площ от 4400 кв.м., ІІІ категория, местност „Ч.”, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], при граници: имот № 34009-пасище, мера на наследниците на И. Д. Ч., имот № 177-полски път, защриховани на скицата към заключението на вещото лице В. Г. с червено, с уважаване на насрещния иск по чл.108 ЗС за 1026/4400 ид.ч. от същия имот;
– за отхвърляне предявения от М. И. Г. с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Я. П. В., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.19, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на Д. Х. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, София Х. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], Л. Х. Р. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Д. Т. Д. с ЕГН [ЕГН], Д. Т. А. с ЕГН [ЕГН], Х. Т. Д. с ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], [улица], Р. П. М. с ЕГН [ЕГН] и Н. П. Ч. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.Б, че същите не са собственици на 2015/4645 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.34.9 с площ от 4645 кв.м., с трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-пасище, представляващ бивш имот № 34009, съставляващ пасище, мера с площ от 4400 кв.м., ІІІ категория, местност „Лонгоза/П./”, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], при граници: имот № 34008- пасище, мера на наследниците на Г. Т. З., от две страни имот № 177-полски път, имот № 034010-пасище, мера на наследниците на П. И. К., защриховани на скицата към заключението на вещото лице В. Г. със синьо, с уважаване на насрещния иск с правна квалификация чл.108 ЗС за 1679/4645 ид.ч. от същия имот.
Недоволна от въззивното решение е ищцата М. И. Г., представлявана от адвокат А. Т., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответниците по касация П. Н. О., Г. П. О., Л. П. Ш., В. Г. О., Щ. Г. Ц., Д. Х. Ч., София Х. А., Л. Х. Р., Д. Т. Д., Д. И. А., Х. Т. Д., Р. П. М. и Н. П. Ч., представлявани от адвокат Л. А. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Според представеното удостоверение изх.№ 1323 от 05.03.2010 год. на [община] данъчната оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за целия първи имот е 482,90 лева, а съгласно удостоверение изх.№ 1145 от 25.02.2010 год. на същата община данъчната оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за целия втори имот е 370 лева, т.е. цената на обективно и субективно съединените искове е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. Г., малолетна, действаща лично и със съгласие на майка си Я. П. В., представлявана от адвокат А. Т. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд с № ІІ-142 от 26.02.2013 год., постановено по гр.дело № 1103/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

Scroll to Top