2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
ГР. С., 20.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6533/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. П. срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №781/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е признато за установено по отношение на касатора- ответник по иска с пр. осн. чл.124 ГПК, че ищцата М. Щ. е собственик на посочените в решението недвижими имоти, възложени на ответника П. с влязло в сила постановление при публичната им продан, за дълг на [фирма] към ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въпросът: налице ли е правен интерес за третото по изпълнението лице да предяви установителен иск за собственост върху имота срещу купувача му по завършена публична продан, който владее имота – е разрешен от въззивния съд в противоречие с опр. по ч.гр.д. №409/12 г. на ВКС, четвърто г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
В. съд е приел, че в случая изпълнителното производство е приключило за недвижимите вещи / имоти/ с влязло в сила постановление за възлагането им на ответника – касатор. Ищцата не се легитимира в облигационни отношения с ответника /както е при иска по чл.440 ГПК, с който третото лице защитава правата си при незавършено изпълнение/, а като собственик на продадените на публична продан имоти. На осн. чл.496, ал.2 ГПК с постановлението за възлагане на имота на публична продан купувачът придобива всичките права на длъжника върху имота. Но след като собственик на имота е не длъжникът, а ищцата, то ответникът – купувач на публичната продан, която е деривативен придобивен способ, не може да придобие правото на собственост върху процесните имоти.
Тези изводи на въззивния съд не са в противоречие с цитираното и приложено опр. по ч.гр.д. №409/12 г. на ВКС, четвърто г.о. Там също е посочено, че „искът по чл. 440 ГПК е допустим, когато принудителното изпълнение не е приключило с оглед да може то да бъде прекратено. Когато принудителното изпълнение е приключило с възлагане на имота на трето лице, ищецът няма правен интерес да установява правата си по реда на чл. 440 ГПК. Собственикът на вещта разполага с ревандикационния иск по чл. 108 ЗС срещу придобилия имота чрез възлагане при публична продан; публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик; не лишава действителния собственик от правата му върху вещта, които могат да бъдат заявени по пътя на ревандикацията”. Съгласно т.2 от ТР №8/27.11.13 г. ОСГТК, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
Или поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с ръководната и задължителна практика на ВКС, поради което и соченото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд по гр.д. №781/12 г. от 3.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: