11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София,13.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3197/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] със седалище в [населено място] и на Д. В. К. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 57 от 25.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд.
С касационната жалба на ответника [фирма] е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 22 от 21.10.2011 г. по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд, с което по предявени от Д. В. К. искове с правно основание чл.74 ТЗ са отменени решенията, взети от общото събрание на съдружниците в [фирма] на 26.01.2009 г. В жалбата се поддържа, че в обжалвана част въззивното решение е недопустимо, алтернативно – неправилно. Недопустимостта е аргументирана с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск на съдружник – съпритежател на дял в О., който не е процесуалноправно легитимиран да инициира производство по чл.74 ТЗ отделно и независимо от останалите съдружници – съпритежатели на дела. С довод, че съпритежанието на дял в О. обуславя съвместна процесуална легитимация на съдружниците за предявяване на иск по чл.74 ТЗ, е обоснована и неправилността на решението. К. счита, че въззивният съд е нарушил съществено разпоредбата на чл.269 ГПК като не е проверил служебно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, постановен при отсъствие на надлежна процесуална легитимация на ищеца. Като основания за неправилност на решението сочи още липсата на мотиви в подкрепа на извода за императивен характер на клаузата на чл.25 от дружествения договор, с която е въведено изискване съсобствениците на дружествен дял да гласуват в общото събрание чрез избран от тях представител; необсъждането на противоречието между чл.25 и клаузите на чл.14, ал.2 и чл.23, ал.1 от дружествения договор, предвиждащи възможност за съсобствениците на дружествен дял да изберат пълномощник, който да ги представлява в събранието; необосноваността и противоречието с материалния закон на решаващия извод на съда за опорочаване на взетите от общото събрание решения поради това, че съдружниците – съпритежатели на дял „М” са гласували лично, а не чрез избран общ представител.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – ответник е посочил като значими за изхода на делото следните правни въпроси : 1. Притежава ли съпритежателят на дружествен дял самостоятелна процесуалноправна легитимация за упражняване на предвидените в ТЗ членствени права, включително и за завеждане на искове по чл.74 ТЗ, или за завеждане на искове се изисква съвместна легитимация на всички съпритежатели на дружествен дял и определяне на лице, което да представлява всички съпритежатели; 2. Съсобствениците на дружествен дял длъжни ли са да упълномощават лице, което да ги представлява в общото събрание, или могат лично да участват в него, гласувайки съвместно; 3. Как следва да се осъществи гласуването, за да се квалифицира то като съвместно действие на съдружниците – съсобственици на дружествен дял. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос, който според касатора е обуславящ и за допустимостта на въззивното решение, и по третия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с мотив, че по тези въпроси няма създадена задължителна практика на ВКС. По отношение на втория въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката във влязлото в сила решение № 183/13.11.2008 г. по в. т. д. № 227/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Касационната жалба на ищеца Д. В. К. е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд допълнително решение № 420 от 27.04.2012 г. Със същото решение е допълнено по реда на чл.250 ГПК решението от 21.10.2011 г. като е признато за недоказано оспорването на автентичността на представени по делото документи; прекратено е производството по направеното с исковата молба искане за заличаване от търговския регистър на вписването на отменените решения на общото събрание; отхвърлени са искането на ищеца за допълване на въззивното решение с посочване на час на провеждане на общото събрание и изброяване на отменените решения и искането за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна. Оплакванията на касатора са, че въззивният съд е нарушил чл.237, ал.4 ГПК като не е взел предвид депозираното от ответника признание на исковете; че съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод за редовно връчване при отказ на поканите до съдружниците за участие в събранието; че изводът в решението за истинност на оспорените покани, пълномощни, присъствен списък на съдружниците и протокол от проведено общо събрание не кореспондират с доказателствата по делото и със закона; че неправилно е прието, че отделните наведени в исковата молба основания за отмяна на взетите от общото събрание решения не съставляват самостоятелни искове; че е неправилна преценката на съда за недопустимост на искането за заличаване на вписаните решения от търговския регистър и за липса на необходимост от конкретизация на отменените решения в диспозитива на съдебното решение; че неправилно е отказано изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано от касатора – ищец с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в отклонение от цитирана в изложението задължителна практика на ВКС : 1. Редовно ли е връчена поканата за общото събрание при отказ и чрез ненадлежно упълномощен пълномощник; 2. В случай, че поканата за Общото събрание не е връчена лично, а на друго лице, редовно ли е това връчване; 3. Чия е доказателствената тежест за доказване редовността на свикване и провеждане на общото събрание; 4. Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по незаявени оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение; 5. Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение; 6. Допустимо ли е извършването на графологическа експертиза по копия на документи, а не по оригинали; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; 8. Следва ли протоколът за общо събрание да е подписан от всички съдружници; 9. Следва ли пълномощните от съдружниците за общото събрание да са нотариално заверени; 10. Дължи ли съдът произнасяне по всички заявени в исковата молба основания /искове/ при иска по чл.74 ТЗ; 11. и 12. Допустимо ли е и представлява ли упражняване на чужди права позоваването на ищеца по иск по чл.74 ТЗ на нарушени права на други съдружници /пороци в поканите на други съдружници/; 13. Чия е тежестта за доказване на законосъобразността на проведеното общо събрание при иск по чл.74 ТЗ; 14. Допустими ли са свидетелски показания за връчване на покана за общо събрание при отказ.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирано с твърдения за противоречие на неправилния извод на въззивния съд, че не е нарушено изискването на чл.27, ал.3 от дружествения договор за участие в общото събрание на всички съдружници, тъй като връчването на покани до отсъстващите съдружници при отказ замества изричното им съгласие по чл.27, ал.4 от договора за провеждане на събранието в тяхно отсъствие, с практиката в решение № 310 по т. д. № 93/2007 г. на ВКС, І т. о.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно във връзка с въпросите : Допустимо ли е извършването на графологическа експертиза по копия на документи, а не по оригинали; Следва ли протоколът за общо събрание да е подписан от всички съдружници; Следва ли пълномощните от съдружниците за общото събрание да са нотариално заверени; Допустимо ли е и представлява ли упражняване на чужди права позоваването на ищеца по иск по чл.74 ТЗ на нарушени права на други съдружници /пороци в отправените до тях покани/; Чия е тежестта за доказване на законосъобразността на проведеното общо събрание при иск по чл.74 ТЗ; Допустими ли са свидетелски показания за връчване на покана за общо събрание при отказ.
В касационната жалба на ищеца е посочено, че с нея се обжалва и решение № 57 от 25.02.2013 г. в частта, с която е прието че общото събрание от 26.01.2009 г. е редовно проведено, въпреки връчването на покани до отделни съдружници при отказ, и че връчването на покани при отказ следва да се приравни на изрична декларация за съгласие на съдружниците за провеждане на събранието в тяхно отсъствие. Формираните в този смисъл изводи на въззивния съд са част от мотивите към въззивното решение, а според указанията в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. К. – ищец е удовлетворен от постановената с въззивното решение отмяна на оспорените с исковете по чл.74 ТЗ дружествени решения и касационната му жалба срещу мотивите на съдебното решение следва да се остави без разглеждане като недопустима в тази част.
Всяка от страните оспорва искането на насрещната страна за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната й жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба на ответника [фирма] е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт е и касационната жалба на ищеца Д. К. в частта, с която е обжалвано въззивното решение за потвърждаване на допълнителното решение по чл.250 ГПК на Разградски окръжен съд.
Производството по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд е образувано по искова молба на Д. В. К. – съдружник в [фирма]. С исковата молба ищецът е предявил искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 26.01.2009 г. за приемане на актуализиран дружествен договор и за промяна на адреса на дружеството. Исковете са основани на твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорените решения поради свикване на общото събрание от неоправомощено лице; нередовно връчване на покани за участие в събранието на петима съдружници и невръчване на покана до един съдружник; провеждане на събранието в нарушение на чл.27, ал.3 от дружествения договор от 14.10.1997 г., изискващ присъствие на всички съдружници; представляване на съдружници в събранието от пълномощници с неавтентични пълномощни и с пълномощни без нотариална заверка на подписите; вписване в присъствения списък и в протокола на събранието на починал съдружник; неподписване на протокола от всички съдружници; неяснота дали при гласуване на решенията е спазено изискването на чл.25 от дружествения договор за гласуване на съдружниците, съсобственици на дял „М” и дял „Р” от капитала, чрез избран пълномощник; неяснота относно актуализираното съдържание на дружествения договор; несъответствие между дневния ред на проведеното събрание и предварително обявения в поканите дневен ред. В петитума на исковата молба, наред с искането за отмяна на взетите от общото събрание решения, е заявено и искане за заличаване на вписването им в търговския регистър.
Първоинстанционният съд е счел исковете за доказани и основателни и е отменил оспорените с тях решения. Приел е, че общото събрание на 26.01.2009 г. е свикано редовно от избрания и вписан към този момент управител Р. С., но че взетите от съдружниците решения са незаконосъобразни поради нарушение на императивното изискване на чл.27 от дружествения договор за кворум при провеждане на събранието. Изводът за липса на кворум е мотивиран с обстоятелството, че в чл.27 от договора е предвидено като условие за редовност на събранието участие на всички съдружници или на техни пълномощници, а на събранието от 26.01.2009 г. са присъствали лично петима съдружници, двадесет и трима съдружници са представлявани от пълномощник и петима съдружници са отсъствали, без да са изразили предварително съгласие по чл.27, ал.4 за провеждане на събранието в тяхно отсъствие.
По искане на ищеца Д. К. първоинстанционният съд е постановил допълнително решение по чл.250 ГПК, с което е признал за недоказано извършеното с исковата молба оспорване на документи – заявление за вписване на обстоятелства относно О., дружествени договори от 30.03.2000 г. и от 26.01.2009 г., покани до съдружниците и пълномощни от съдружниците за събранието на 26.01.2009 г., протокол и присъствен списък от 26.01.2009 г. Относно пълномощните съдът е преценил, че не се налага произнасяне по истинността им, тъй като не са обсъждани при формиране на изводите по съществото на спора и освен това не са представени в оригинал, което съставлява основание по чл.183 ГПК за изключването им от доказателствата по делото. За протокола и присъствения списък е посочил, че с оглед останалите доказателства по делото те не могат да се квалифицират като неистински документи по смисъла на чл.154 ГПК. За поканите е изложил мотиви, че ищецът не оспорва автентичността на подписите на получилите ги лица, а истинността на съдържащите се в тях изявления за получаването им при отказ, които не са опровергани в хода на процеса. С допълнителното решение съдът е прекратил производството по искането на ищеца за заличаване на вписването на отменените решения в търговския регистър, след като е приел, че искането е недопустимо, тъй като заличаването е от компетентността на Агенцията по вписвания; Отказал е да допълни решението с посочване на конкретните отменени дружествения решения с аргумент, че събранието е индивидуализирано чрез дата на провеждането му; Отхвърлил е като неоснователно искането за допълване на решението чрез произнасяне по всички заявени в исковата молба основания за отмяна на решенията на общото събрание с мотив, че се е произнесъл по тях, както и искането за изменение на първоначалното решение в частта за разноските.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Варненски апелативен съд е потвърдил постановените от Разградски окръжен съд първоначално и допълнително решение.
Въззивният съд е приел, че представените по делото покани, чиято автентичност не е оспорена от ищеца, удостоверяват редовното уведомяване на всички съдружници за събранието на 26.01.2009 г., както и надлежното им връчване при отказ на част от съдружниците /сред които и ищецът/, които не са присъствали на събранието. Възприел е фактическия извод на първоинстанционния съд, че събранието е проведено при лично участие на петима съдружници, представителство от пълномощник на двадесет и трима съдружници и отсъствие на петима съдружници, и е споделил принципното становище на първата инстанция, че с оглед клаузите на чл.27, ал.3 и ал.4 от приложимия дружествен договор от 30.03.2000 г. кворумът на събранието предполага участие на всички съдружници или предварително съгласие – декларация от отсъстващите съдружници за провеждане на събранието без тяхно присъствие. След анализ на доказателствата по делото обаче въззивният съд е направил извод, че събранието е проведено при изискуемия от дружествения договор кворум поради това, че отказът на отсъствалите съдружници да приемат поканите е израз на нежеланието им да участват в събранието и следва да се приравни на декларация по чл.27, ал.4 за провеждане на събранието в тяхно отсъствие.
Въпреки преценката за редовност на свикването и провеждането на общото събрание, въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че решенията на общото събрание от 26.01.2009 г. подлежат на отмяна на основание чл.74 ТЗ, тъй като са взети в нарушение на чл.132 ТЗ и чл.25 от дружествения договор. Въззивният състав е изходил от р.V на договора, според който капиталът на [фирма] е разпределен в два дяла – дял „М”, притежание на шестима съдружници, и дял „Р”, притежание на двадесет и осем съдружници, и от текста на чл.25, в който е предвидено, че съсобствениците на дял „М” и на дял „Р” гласуват в общото събрание чрез избран общ пълномощник за всеки от дяловете. Съобразявайки така установеното правило, съдебният състав е счел, че клаузата на чл.25 възпроизвежда разпоредбата на чл.132 ТЗ и изисква съпритежателите на всеки от двата дяла да изберат единодушно лице, което да ги представлява на събранието. Предвид отразеното в протокола от събранието, че присъствалите съдружници са гласували лично, а представляваните съдружници – чрез техните пълномощници, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че гласуването и приемането на решенията е извършено в противоречие с дружествения договор и със закона, което налага отмяната им.
Потвърждаването на обжалваното от ищеца допълнително решение по чл.250 ГПК в частта относно оспорването на документи е мотивирано от въззивния съд с принципната недопустимост ищецът да релевира като порок на взетите от общото събрание решения ненадлежното връчване на покани и нарушаването на правата за участие на други съдружници, които не са предявили искове по чл.74 ТЗ, както и с недоказаността на самото оспорване. Оплакването на ищеца за непълнота на първоначалното решение на първата инстанция поради липса на произнасяне по всички наведени основания на иска по чл.74 ТЗ е счетено за неоснователно с оглед преценката, че диспозитивът на решението съответства на отправеното с исковата молба искане за защита.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната от касатора – ответник част, с която са разгледани исковете по чл.74 ТЗ.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос дали в хипотезата на чл.132 ТЗ съдружникът – съпритежател на дружествен дял в О. притежава самостоятелна процесуална легитимация за предявяване на иск по чл.74 ТЗ, отделно и независимо от останалите съдружници – съпритежатели на същия дял, или за завеждането на иск по чл.74 ТЗ се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници и определяне на лице, което да ги представлява, не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Независимо от това, доколкото процесуалната легитимация е предпоставка за допустимост на иска, посоченият въпрос има самостоятелно значение за допустимостта на въззивното решение, за която касационната инстанция следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК /в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. К. – ответник е релевирал недопустимостта като самостоятелно основание за обжалване на въззивното решение и за допускането му до касационен контрол. С оглед на това решението следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
От значение за изхода на делото са и останалите два въпроса в изложението, свързани с начина на гласуване в общото събрание на съдружниците – съпритежатели на дял в О. в хипотезата на чл.132 ТЗ. За да потвърди първоинстанционното решение за отмяна на решенията на общото събрание от 26.01.2009 г., въззивният съд е приел, че решенията са взети в нарушение на чл.25 от дружествения договор и чл.132 ТЗ, тъй като съдружниците – съпритежатели на двата дяла /дял „М” и дял „Р”/ от капитала на [фирма] са участвали и гласували лично в събранието, а не чрез избран общ пълномощник за всеки от дяловете. Даденото разрешение е в противоречие с приетото във влязлото в сила решение № 183/13.11.2008 г. по т. д. № 227/2008 г., постановено по друг спор с участие на същите страни, че отсъствието на избран общ пълномощник от съдружниците – съпритежатели на дял „М” и дял „Р”, респ. участието и гласуване на съдружниците лично или чрез пълномощник в общото събрание на дружеството, не съставлява нарушение на чл.132 ТЗ и не опорочава взетите от събранието решения. Противоречието между практиката в двете решения съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по посочените въпроси и прави безпредметно обсъждането на другото поддържано по повод на тях основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба /в допустимата й част/ на касатора – ищец Д. В. К..
Част от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към формирането на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили разрешаването на спора по чл.74 ТЗ, но нямат значение за изхода на делото по подадената от ищеца въззивна жалба срещу допълнителното решение на първата инстанция. Такива са въпросите по п.1 и п.2 – за редовното връчване на поканата до съдружник за общо събрание при условията на отказ и чрез друго лице, въпросите по п.3 и п.13 – за разпределението на доказателствената тежест при оспорване редовността на свикване и провеждане на общото събрание и на законосъобразността на взетите решения, както и въпросът, за който се твърди противоречие с практиката в решение № 310 по т. д. № 93/2007 г. на ВКС, І т. о. – дали връчването на покана при отказ на съдружник в ответното търговско дружество замества изричната декларация – съгласие по чл.27, ал.4 от дружествения договор за провеждане на събранието в отсъствие на съдружника. Въззивният съд е потвърдил допълнителното решение, с което първоинстанционният съд е признал за недоказано оспорването на документи във връзка със свикването и провеждането на общото събрание от 26.01.2009 г., без да обсъжда дали оспорените документи доказват редовното свикване и провеждане на събранието и кой носи тежестта да докаже спазването на изискванията, предпоставящи законосъобразността на взетите от събранието решения. Редовността на свикването и провеждането на събранието и на процедурата по гласуване на решенията е преценявана при разглеждането на исковете по чл.74 ТЗ. К. – ищец е удовлетворен от постановения с първоначалното решение краен резултат – отмяна на решенията на общото събрание, и няма право да обжалва мотивите към решението, с които не е възприета тезата му за нарушаване на правилата за връчване на покани до съдружниците и за нарушаване на правилата за кворум при провеждане на събранието. Поради това въпросите, относими към изхода на спора по чл.74 ТЗ, не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение по чл.250 ГПК.
Въпросите по п.4 – дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне по незаявени оплаквания, по п.5 и п.7 – длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение и да обсъди всички доказателства по делото, и по п.6 – допустимо ли е извършване на графологична експертиза по копия на документи, а не по оригинали, са поставени хипотетично и без връзка с касационната жалба. В касационната жалба не се съдържат доводи за необсъждане на конкретни доказателства и/или доводи във въззивната жалба срещу решението по чл.250 ГПК и за обсъждане на незаявени в жалбата пороци на първоинстанционното решение, нито такива за порочни изводи на съда, произтичащи от графологична експертиза, основана на копия от документи. Не е релевирана липса на мотиви към решението – точно обратното, оплакванията на касатора са за неправилност на изложените от въззивната инстанция мотиви.
Извън приложното поле на касационното обжалване са въпросите по п.8 – следва ли протоколът от общото събрание да е подписан от всички съдружници, и по п.9 – следва ли пълномощните на съдружниците за общото събрание да са нотариално заверени, а също и поддържаният във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос допустими ли са свидетелски показания за връчване на покана за общо събрание при отказ. Посочените въпроси изобщо не са обсъждани от инстанциите по същество, което изключва значимостта им за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът дължи ли съдът произнасяне по всички заявени в исковата молба основания при иск по чл.74 ТЗ също не е обуславящ за изхода на производството по чл.250 ГПК. Въззивният съд е преценил, че не е налице непълнота на решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл.74 ТЗ, като по този начин е формирал извод за разглеждане на всички заявени в исковата молба основания за отмяна на оспорените дружествени решения. Правилността на тази преценка не е предмет на производството по чл.288 ГПК и не може да бъде обсъждана във връзка с допускане на касационното обжалване.
Независимо, че въззивният съд е изразил принципно становище за недопустимост ищецът да обосновава процесуалната незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения с нередовно връчване на поканите до други съдружници и с нарушаване на правата им за участие и гласуване в събранието, общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на въпросите по п.11 и п.12 от изложението. Решаващият мотив на въззивния съд за потвърждаване на решението на първата инстанция по чл.250 ГПК в частта, касаеща оспорването на документите относно свикването и провеждането на общото събрание, е недоказаността на твърдението за неистинност на съдържащите се в поканите изявления за отказ на съдружниците да ги получат. Дали оспорването на документите е проведено успешно е въпрос на конкретна преценка, която има значение за обосноваността и законосъобразността на правните изводи в обжалваното решение, но не и за допускане на решението до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на твърдените в изложението допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 25.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на [фирма] част, с която е потвърдено решение № 22 от 21.10.2011 г. по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 26.01.2009 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. В. К. със съдебен адрес в [населено място] в частта, с която е обжалвано решение № 57 от 25.02.2013 г. по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд в частта на мотивите.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 25.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на Д. В. К. част, с която е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд допълнително решение № 420 от 27.04.2012 г. по т. д. № 5/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :