О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.. 272
гр. София, 26.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2580/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Сдружение „А.” със седалище София срещу решение №1729 от 10.08.2016 г. на САС по т.д. №4717/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №64/13.01.2015 г. по т. д. № 1471/2014 г на СГС, Т.О. и е уважил иска на С. М. И. срещу касатора за отмяна на решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , което е проведено на 06.02.2014 г. и което гласи:”Във фонд „Резервен” да се заделят възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и след решение на ОС за прехвърлянето на тези суми към фонда” .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за изхода по спора е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. М. И. чрез своя пълномощник изпраща писмен отговор със становище за неоснователост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното по реда на чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ решение, взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , проведено на 06.02.2014 г. и което гласи:”Във фонд „Резервен” да се заделят възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и след решение на ОС за прехвърлянето на тези суми към фонда” противоречи на императивната правна норма в разпоредбата на чл.40 ал.6, изречение второ от ЗАПСП, според която, организациите за колективно управление на авторски права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите между носителите на авторски права , след като удържат необходимото за своята дейност. Според решаващият спора въззивен съдебен състав с атакуваното решение на ОС на сдружението се достига до придобиване от страна на същото на права върху получените възнаграждения на членовете му за ползване на техните авторски произведения, което е несъвместимо с целта на организациите за колективно управление на авторски права, при положение, че тези организации нямат право да реализират печалба. С оглед изложеното, съдът е уважил иска на С. М. И. срещу касатора за отмяна на решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.”.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора следния правен въпрос: за правото на организациите за колективно управление на авторски права да счетат за неподлежащи на разпределение суми, постъпили от: възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и да вземат решение чрез Общото си събрание относно използването на тези суми.
Така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото касае тълкуването и прилагането на правната норма в разпоредбата на чл.40 ал.6 ЗАПСП, при липса на съответната съдебна практика.
От изложеното следва, че е налице основанието за допускане на обжалваното решение до касация, предвидено в чл.280 ал.1, т.3 ГПК и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1729 от 10.08.2016 г. на САС по т.д. №4717/2015 г..
УКАЗВА на касатора Сдружение „А.” със седалище София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева по специалната сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.