О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
ГР. София, 19.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.03.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №21/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №1757/08 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Агенция д. и. в страната” ЕООД искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 – материалноправният въпрос към кой момент следва да е налице съкращаването на щата, като основание за уволнението – към предизвестието или към прекратяване на тр. договор с изтичането му, е решен в противоречие с приложени решения на съдилищата. От тях релевантно за соченото основание е само решението на ВКС, тъй като за останалите няма данни да са влезли в сила.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че касаторът е уволнен на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ законно – след взето от работодателя решение за промяна в организационната структура и съкращаване на длъжността му „зам. управител” с двете й бройки. Решението за нова организационна структура и съкращаване на длъжността е взето със заповед на управителя на ответника от 14.03.06 г., считано от 15.03.06 г. На 14.03.06 г. на ищеца е връчена заповед за уволнението му поради съкращаване на щата, считано от 15.03.06 г., основана на цитираната в нея заповед на управителя за структурни промени и съкращения. Затова според въззивния съд към прекратяване на тр. договор с ищеца е налице реално съкращаване на щата за длъжността му, на което се е позовал работодателят. Решението е подписано от съдията докладчик с особено мнение за незаконност на уволнението, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение – 14.03.06 г., когато е упражнено потестативното право на работодателя да прекрати тр. правоотношение, съкращаването на щата все още не е било налице.
Изводите на решаващия състав на въззивния съд не са в противоречие с приложеното вл. в сила решение на ВКС №206/00 г.. В него е прието, че потестативното право на работодателя да прекрати едностранно тр. правоотношение с предизвестие, се упражнява с достигане на изявлението му до адресата. Това е моментът , към който се преценява съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то.
В случая служителят е получил заповедта за уволнение, след надлежно взето от работодателя решение за съкращаване на длъжността, като освобождаването му по време съвпада с премахването й – от следващия ден. Затова уволнението на служителя съответства / по основание и време/ на предхождащото и обусловило го решение на работодателя, с което са установени предпоставките за законното му извършване.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1757/08 г. от 30.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: