Определение №272 от по търг. дело №218/218 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№. 272
 
София. 22.05.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  осемнадесети май две хиляди и девета  година в състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ  
                                                                               КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  218/2009 година
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: И. Д. У., Н. П. С. и Н. П. У., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 194 от 10.11.2008 г. по в.гр.д. № 645/2008 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение № 86 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 33/2008 г. на Районен съд – Поморие за отхвърляне на предявения от наследодателя на касаторите срещу П. кооперация”Фар” гр. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на имот, представляващ търговска сграда – скара-бира с площ 170 кв.м., изградена в УПИ * в кв.18а по ПЗР на с. А., срещу договорена продажна цена от 18 500 лв.
Касаторите считат решението за неправилно на основания по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата и в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с изискването за форма на предварителния договор за продажба за процесния имот, обективирането на волята на страните по съществените елементи на договора за покупко-продажба в различни писмени документи, с оглед на обстоятелството, че кооперацията е продавач, както и за начина на формиране/определяне/ на продажната цена. Твърди се, че по част от тези въпроси липсва утвърдена съдебна практика, поради което произнасянето от ВКС ще е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. По отношение на въпроса за спазването на писмената форма на предварителния договор когато волеизявленията на страните не са инкорпорирани на един хартиен носител, касаторът се позовава на приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид практиката в Р. № 657/1992 г. на І г.о. и Р. № 217/16.03.1998 г. , а по отношение на формирането на цената – на Р. № 219/21.02.2000 г. на V г.о.
Ответникът по касация – ПК”Фар”, гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция по предявения конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора за покупко-продажба в изискуемата писмена форма и затова липсва предварителен договор.
Основателни са доводите за допуснато от решаващия съд отклонение от практиката на ВС и ВКС относно валидността на насрещните волеизявления на страните по съществените условия на бъдещия окончателен договор за покупко-продажба на имота, както и за начина на формиране на цената, включително, когато тя е определяема. Посочените материалноправни въпроси са от съществено значение за изхода на делото, като поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е доказана с представените решения, вкл. и Р. № 1035/27.06.2003 г. на V г.о./ служебно известно на настоящия състав/.
Що се касае до твърдението на касаторите , че е необходимо създаване на практика в случаите, когато страна по предварителния договор е к. , то не е достатъчно, за да се обоснове основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика и приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване какъвто не е настоящия случай.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 194 от 10.11.2008 г. по в.гр.д. № 645/2008 г. на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 / сто и двадесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top