О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 19.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1839/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на КПКОНПИ срещу определение №244/ 25.01.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №6214/2018г. по описа на САС, ГО- 10 състав, с което е потвърдено определение на Благоевградски окръжен съд, разрешаващо на основание чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД (отм.) да се извършат плащания със средства от запорирана банкова сметка в „Банка“ ДСК и от запорирана сметка в „Райфайзен Банк България“ до размера на 25000лв (общо) за адвокатски възнаграждения и депозити за вещи лица по гр.д. 183/2018г., образувано по искане на КПКОНПИ срещу А. Я. и М. Я. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като не е изследвал и не се е произнесъл относно наличието на основната предпоставка от хипотезата на чл.23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.), а именно невъзможността процесните разноски да бъдат заплатени с друго свободно от обезпечения имущество.
В изложението към жалбата се подържа искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно предпоставките за приложението на чл.23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.).
В срока за отговор А. Я. и М. Я. са възразили срещу частната жалба, като са въвели твърдения, че не разполагат с доходи и свободно от обезпечения имущество, с което да платят разноските по настоящото дело.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно, тъй като практиката на ВКС по поставения въпрос е трайно установена и е в смисъл, че предпоставка от хипотезата на чл.23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.) е невъзможността на молителя да извърши плащане на разноските по производството от друго свое свободно от обезпечение имущество.
За разлика от това тълкуване на нормата, въззивният съд е приел, че е достатъчно разходът, за който се иска освобождаване на обезпечителна мярка да е от посочените в нормата на чл.24, ал.4 ЗОПДИППД (отм.). Поради това определението на въззивния съд е неправилно.
По същество на искането, ВКС намира, че молбата на А. Я. и М. Я. за отмяна на обезпечение е неоснователна. Молителите носят тежестта да докажат факта, че са в невъзможност да платят разноските по делото, тъй като това е факт от който черпят благоприятни последици. Те са длъжни също така да мотивират молбата си за отмяна на обезпечение, но въпреки горното те не представят никакви доказателства за невъзможността им за плащане. Липсват данни за доходите на молителите за периода от 06.04.2015г. (крайната дата на проверявания период) до 24.10.2018г. (датата на която е подадена молбата). Не са представени данъчни декларации, нито счетоводни отчети на притежаваните от тях търговски дружества.
Напротив, видно от представените от КПКОНПИ писмени доказателства (справки от ИКАР- Кадастър и имотен регистър по партидите на молителите) се установява, че молителите притежават недвижими имоти, придобити през проверявания период, върху които не е наложена възбрана- апартамент в [населено място], земеделска земя в [населено място], общ. Б., жилищен етаж в [населено място], земеделска земя в [населено място], общ. К., апартамент в [населено място], поземлени имоти в [населено място].
След проверявания период (крайната дата е 06.04.2015г.) са придобили чрез възмездни сделки поземлени имоти в [населено място] дол, общ. Б., поземлени имоти в [населено място] и [населено място], поземлени имоти в [населено място], общ. К., поземлени имоти в [населено място], общ. Б., ид.ч. от апартамент в [населено място], отчуждили са апартамент в [населено място], придобили са чрез дарение ид.ч. от поземлен имот в [населено място].
Освен това, от направена справка в Търговския регистър се установява, че молителите са еднолични собственици на капитала на две дружества „Проминвест агро“ЕООД и „Табинвест“ЕООД, учредени съответно на 08.05.2018г. и на 10.05.2018г..
Тъй като молителите не доказват при условията на пълно и главно доказване, че нямат възможност да платят разноските по настоящото производство и също така КПКОНПИ са провели насрещно доказване и установяват вероятната възможност на молителите да разполагат със свободни средства за плащане на разноските по делото, то не са налице предпоставките от хипотезата на чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.), поради което молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №244/ 25.01.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №6214/2018г. по описа на САС ГО- 10 състав.
ОТМЕНЯ определение №244/ 25.01.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №6214/2018г. по описа на САС ГО- 10 състав и определение №5046/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 183/2018г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 3861/24.10.2018г., подадена от А. М. Я. и М. Г. Я. по чл. 23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД (отм.),
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: