О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 02.05. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1235 от описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. С. и Л. В. С., чрез пълномощника им адвокат Р. С., против решение № 137 от 1.06.2011 г., постановено по гр.д. № 166 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 154 от 19.11.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г. на Тетевенския районен съд за уважаване на предявения от Д. Р. Й. против С. С. С. и Л. В. С. ревандикационен иск по отношение на имот с площ от 856 кв.м., заснет по плана на [населено място],[жк]от 1981 г. като УПИ ХІІ-70, кв.20 и е отхвърлен предявения от С. С. С. и Л. В. С. иск за заплащане на сумата 5500 лв., представляваща стойността на извършени в имота подобрения – метална барака от винкел и лазмарина, масивна сграда, представляваща баня, тоалетна и склад, ограда от бетонови колове и телена мрежа, водопровод и 38 броя трайни овощни насаждения и признаване право на задържане по чл.72, ал.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Р. Й. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
Искът е основан на твърденията, че ищцата е собственик на процесния имот въз основа на наследство и възстановяване от ОСЗ-Я.. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили легитимацията на ищцата с доводи, че от решението на органа по поземлена собственост не е ясно къде са били „притежаваните” от наследодателя на ищцата имоти по тяхното местоположение и площ; че е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, предвид наличието на застрояване в имота и включването му в регулация, поради което дори да се приеме, че същият е бил на наследодателя на ищцата, то не подлежи на възстановяване; че са налице конкретно изброени нарушения в процедурата по попълване на кадастъра. Бланкетно е заявено възражение на решението на ОСЗ е непълно и не съдържа изискуемите от закона реквизити. Едва в писмената защита пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба са наведени конкретни доводи, че решението на ПК не е подписано от органа по поземлена собственост, върху същото липсва отбелязване, че е влязло в сила, липсва индивидуализация на възстановените имоти, които не съвпадат с подаденото заявение за възстановяване на имотите , не са посочени граници, няма протоколи за въвод във владение и липсват скици.
По направеното оспорване на легитимацията на ищцата, въззивният съд е приел, че процесният УПИ към момента на възстановяването му с решение № 56/27.11.1998 г. на ПК-Я. е включен в кадастралния и регулационен план на кв.Шумака, [населено място] от 1981 г. и съгласно експертното заключение точното му местоположение е отразено в скица № 151/12.05.1996 г., която е извадка по плана за стари имотни граници на квартала /помощен план/. Възстановяването е извършено в редакцията на текста на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ от ДВ бр.122/1997 г., изискваща да се прилага скица на имота от техническата служба на Общината, а съответно налице е проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК. След като е издадено позитивно решение и заверена от съответните органи скица, то административната процедура е завършена. Осъществен е и косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници, с оглед заявеното от ответниците оспорване и е прието, че не е установено същото като индивидуален административен акт да е издадено в противоречие със закона , т.е. да е унищожаемо и да не може да породи правото на собственост – в случая е неприложима нормата на чл.10б ЗСПЗЗ, на която са се позовали ответниците в отговора на исковата молба, а чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, изискващ сградата да е законно построена, а по делото е безспорно установено, че намиращите се в спорния имот сгради са незаконно построени, а същевременно с оглед експертното заключение относно точното местоположение на имота, отразен в помощния план, неоснователни са и доводите, че имота не е образуван от бивш имот на наследодателя на ищцата и не е индивидуализан в решението на ПК.
Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/97 г. по гр.д. № 11/97 г., ВКС, ОСГК и на ТР № 6/2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г., т.4, ВКС, ОСГК относно тълкуването за конститутивното действие на решенията на ПК, понастоящем ОСЗ и относно косвения съдебен контрол при спорове за собственост върху административните актове, свързани с реституцията, който се осъществява не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта, тъй като в случая съдът не е обсъдил нищожността на постановения административен акт, а въпреки сериозните му недостатъци /решението не е подписано и липсва печат на ПК, постановено е от незаконен състав съгласно действалата към момента ал.4 на 60 ППЗСПЗЗ, липсват данни да е влязло в сила и не е представена скица; незаконосъобразна е процедурата, протекла пред органа по поземлена собственост; нарушена е процедурата по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ; решението е непълно, тъй като липсва годен удостоверителен документ по отношение собствеността на наследниците на Р. Р. и посочени граници на имота им; липсва индивидуализация на възстановените имоти; превишени са пределите на компетентност на административния орган, който е възстановил земеделски имоти в по-голям размер от действително внесените в ТКЗС и заявените за възстановяване/ лаконично е приел по линията на косвения съдебен контрол, че „не е налице хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ”. В случая не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд в съответствие с указанията в посочените тълкувантелни решения е осъществил косвен съдебен контрол върху легитимиращото ищцата решение на ПК-Я., като е разгледал наведените в отговора на исковата молба възражения относно законосъобразността му. Съгласно чл.133 ГПК съдът не дължи произнасяне по оспорвания и възражения, които не са били заявени с отговора на исковата молба, поради което не е могъл да разгледа и заявените едва с писмената защита пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба твърдения за нищожност или материална незаконосъобразност на легитимиращото ищцата решение на ПК.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло преповтарят касационните основания, заявени с касационната жалба относно правилността на изводите на въззивния съд – че е налице валидно и легитимиращо ищцата решение на органа на поземлена собственост; относно идентичността на възстановения и процесния имот; игнориране нарушенията на процедурата по ЗКИР, което води след себе си незаконосъобразност на съответните административни актове, вместо което е прието, че са допуснати „технически грешки”. От същите не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, спрямо който да се прецени налице ли е някоя от трите хипотези на правната норма.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 1.06.2011 г., постановено по гр.д. № 166 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 154 от 19.11.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г. на Тетевенския районен съд за уважаване на предявения от Д. Р. Й. против С. С. С. и Л. В. С. ревандикационен иск по отношение на имот с площ от 856 кв.м., заснет по плана на [населено място],[жк]от 1981 г. като УПИ ХІІ-70, кв.20 и е отхвърлен предявения от С. С. С. и Л. В. С. иск за заплащане на сумата 5500 лв., представляваща стойността на извършени в имота подобрения – метална барака от винкел и лазмарина, масивна сграда, представляваща баня, тоалетна и склад, ограда от бетонови колове и телена мрежа, водопровод и 38 броя трайни овощни насаждения и признаване право на задържане по чл.72, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: