О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 188 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. М. В. от гр. С., приподписана от адв. С, против определение № 5* от 25 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 18 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г., с което въззивната жалба на частния жалбоподател против решение № І* от 30 април 2008 г., постановено по същото гражданско дело, е върната като просрочена.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото до частния жалбоподател са адресирани две уведомления за изготвянето на първоинстанционното дело, като жалбоподателят би следвало да се счита редовно уведомен за решението с второто съобщение и законният срок за обжалване тече именно от това второ уведомление. В молба и изложение към касационната частна жалба се сочи, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК и на чл. 281 т. 3 от ГПК, защото в законно установения четиринадесетдневен срок частният жалбоподател е подал въззивна жалба, като това е станало след получаването на такова от останалите ищци; въззивният съд е направил неправилни и необосновани изводи; ако частният жалбоподател е бил редовно уведомен с първото по ред уведомление, то второ такова му е било пратено, защото очевидно с първото не е бил редовно уведомен; спорът по въззивната частна жалба е следвало да се разгледа в открито съдебно заседание с оглед по-добрата защита на правата и законните интереси на страните; определението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и е налице и непълнота на доказателствения материал.
Ответниците Р. М. В. и П. В. М. – двамата от гр. С., сочат, че поддържат частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че частният жалбоподател е получил съобщение за изготвеното решение на 2 юни 2008 г. лично, за което е приложена разписа от призовкар при районния съд в гр. С., като частният жалбоподател е получил съобщението и за Р. М. В. на същата дата; други доказателства за връчване на съобщение, включително и на посочената от частния жалбоподател дата – 26 ноември 2008 г., не са приложени по делото; въззивната жалба е подадена на 5 декември 2008 г.; срокът за обжалване на решението е изтекъл на 16 юни 2008 г., поради което въззивната жалба е просрочена и разпореждането на първостепенния съд за връщането й е правилно.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и допълненията към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
При констатираната от въззивния съд нередовност на частната касационна жалба и след указание да се представи изложение по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, частният жалбоподател е представил такова изложение, което обаче не съдържа посочване на правни въпроси, разрешаването на които се иска от съда по основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Простото изявление, е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, не представлява поставяне на процесуалноправен или материалноправен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател на практика е посочил основанията си за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК, без да е посочен какъвто и да е правен въпрос, на който ВКС да може да отговори. Както разрешава т. 1 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 от ГПК, но само може да го уточни и конкретизира. Липсата на зададен въпрос обаче пречи да се извърши посоченото уточняване и конкретизация. Ето защо атакуваното определение на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол.
Ответната страна не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 5* от 25 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: