О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 27.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 188 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. Г. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. И, против определение № 1* от 19 ноември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е потвърдено протоколно определение от 4 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска спрямо ответника.
В жалбата се сочи, че ответникът по делото е прекратен без ликвидация при условията на общо правоприемство, поради което ответник по иска се явява общият правоприемник – активите и пасивите на ответника чрез вливане са преминали в друго дружество. В изложение към частната касационна жалба по реда на чл. 274 ал. 3 във връзка с чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане на частната жалба до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос има ли правоприемник ликвидираното търговско дружество, което е прекратено без ликвидация.
Ответната страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. К. , в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква, че преобразуването на дружеството има сила от момента на вписването в търговския регистър, като към момента на подаването на исковата молба посоченото като ответник юридическо лице не е съществувало, което прави атакуваното определение правилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е прекратен и не съществува като юридическо лице, поради което не е налице положителна процесуална предпоставка – правоспособен ответник, поради което процесуалното правоотношение не е могло да възникне.
Частният жалбоподател е предявил искова молба, в която като ответника по иска е посочено Предприятие “Е”. Исковата молба е предявена на 25 февруари 2008 г. Според представеното удостоверение за актуално състояние на ответника, към 1 януари 2008 г. посоченото като ответник предприятие не е съществувало, защото с решение на съда от 12 ноември 2007 г. “Е” АД е прекратено без ликвидация поради преминаване на цялото му имущество върху “Е” АД при условията на общо правоприемство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като поставеният съществен материалноправен въпрос относно това има ли правоприемник ликвидираното търговско дружество, което е прекратено без ликвидация, е разрешено точно в духа на закона, поради което разрешаването му по различен начин няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място, посоченият материалноправен въпрос е съществен, но произнасяне по него не е станало причина за постановяване на атакуваното определение. Съществен за конкретния спор би бил процесуалноправният въпрос може ли да се създаде процесуално правоотношение с правоприемник на ответника, който е придобил качеството на правоприемник преди подаването на исковата молба. Но дори и този въпрос е разрешен напълно в съответствие с правилата на закона и постоянното му тълкуване от съдилищата.
Разбирането на въззивния съд за характера на процесуалното правоотношение при несъществуването на посочения в исковата молба като ответник субект, е правилно и не е формирано в нарушение на общите правила за правоприемството между гражданскоправните и търговските субекти. Процесуално правоприемство, каквото се твърди от частния жалбоподател, може да се създаде само в случаите, когато страната (в случая – търговецът) в хода на гражданския процес се преобразува по някой от начините, определени в Търговския закон, но само след като е създадено редовно процесуално правоотношение. В разглежданата хипотеза процесуално правоприемство би било налице при вливането на посочения като ответник в друго дружество след предявяването на иска. След като процесуално правоотношение не е създадено с посочения за ответник, то и не може да съществува процесуално правоприемство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 19 ноември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: