3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
Гр.София, 05.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 52 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 405/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2734/09г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2008г. по т.д.№ 02199/06г. на Софийския градски съд за признаване за установен фактът на нарушение на марка “FINLANDIA”, рег.№ 19097 чрез използването й в търговската дейност без съгласието на притежателя [фирма] за внос на 10968 бр. бутилки водка “Ф.”, осъществен на 23.11.2006г., постановено е изземване и унищожаване на предмета на нарушението и разгласяване на диспозитива на съдебното решение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществено нарушение на правото върху марка по чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. По спорния по делото въпроса за оригиналния, респ. неоригиналния характер на стоките апелативният съд е констатирал, че ответникът не е представил сертификат за произход или други доказателства, че стоките са произведени със съгласието на притежателя на марката. Изложени са съображения, че внесените бутилки не съдържат продуктовите кодове на производителя, както и че съществуват различия в опаковките, поради което стоките са неоригинални. Призната е защитата на производителя на стоките, ако същият е лицензополучател на изключителна лицензия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора въпроси: “Еднакво значение ли влага законодателят в понятията “производител” и “притежател на търговска марка” при прилагане на ЗМГО?” и “Липсата или наличието на лазарен код, може ли да обуслови извода за оригиналност или неоригиналност на стоката?”.
Въведените въпроси за от значение за изхода от спора досежно установяването на оригиналния или неоригиналния характер на стоките, предмет на нарушението на правото върху марка, както и с оглед на допустимите и относими доказателствени средства за този факт.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 405/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2734/09г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.