Определение №273 от 42163 по ч.пр. дело №2733/2733 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273/08.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2733 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 625/ 06.03.2015 г. по гр. д. № 3600/ 2014 г, с което Пловдивски окръжен съд на основание чл. 286, ал. 1 ГПК е върнал жалба вх. № 3161/ 02.02.2015 г. и молба вх. № 4747/ 16.02.2015 г. на С. Д. К. срещу свое въззивно решение № 160/ 26.01.2015 г.
Определението се обжалва от С. Д. К. с довода, че въззивният съд неправилно е приложил санкцията на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, без да му даде срок за изправяне на констатираните нередовности.
Ответникът по частната жалба Н. Г. Г. възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав намира, че частната жалба има допустим предмет (чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – лицето, на което е отречено надлежното възникване на правото на касационно обжалване и надлежното упражняване на молба за отмяна. Спазен е и срокът по чл. 276, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите изисквания за нейната редовност и допустимост, но разгледана по същество, е неоснователна.
Чл. 17, ал. 6 ЗЗДН изключва обжалваемостта на въззивното решение по гр. д. № 3600/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, но срещу него жалбоподателят подава акт, именуван жалба и квалифициран по чл. 303 ГПК (жалба вх. № 3161/ 02.02.2015 г). Актът (жалба вх. № 3161/ 02.02.2015 г) не съдържа касационни оплаквания или основание по чл. 303 ГПК. С разпореждане от 04.02.2015 г. въззивният съд указва на жалбоподателя да изправи своя пропуск и му дава 1-седмичен срок за изпълнение.
К. състав приема, че за преценката за правилността на обжалваното определение имат значение единствено указанията към жалбоподателя да въведе твърдения по основанията на чл. 303 ГПК. Това е така, защото недопустимият предмет на касационната жалба (въззивно решение, изключено от касационен контрол) е порок, който е непоправим. За преценката за правилността на обжалваното определение нямат значение и верността на твърденията, дали на жалбоподателя е било съобщено в цялост разпореждането от 04.02.2015 г. (включително и срокът). Това е така, защото: 1) молба от 16.02.2015 г. (вх. № 3161) предхожда датата, на която му е връчено съобщението за разпореждането от 04.02.2015 г; 2) тя изразява знание за този съдебен акт; 3) съдържа оплаквания, че адвокатът на жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по договора за правна защита и съдействие, но не и такива, които да покриват основание по чл. 303 ГПК; 4) с разпореждане от 19.02.2015 г. въззивният съд дава нови указания и срок за изправяне на нередовностите; 5) съобщението за това разпореждане е надлежно връчено на 24.02.2015 г. и 6) жалбоподателят не е изпълнил указанията с него до 04.03.2015 г. (първият работен ден след 03.03.2015 г. – последен от изтичането на срока). Въззивното определение подлежи на потвърждаване от касационната инстанция. Санкционните последици на чл. 286, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК са приложени правилно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Д. К. срещу определение № 625/ 06.03.2015 г. по гр. д. № 3600/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top