Определение №273 от 42544 по ч.пр. дело №1307/1307 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр. София, 23.06.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1307 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Г. А. Г. и частна жалба от [фирма] против определение от 16.03.2016г. по в.т.д. № 765/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по същото т.д.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частните жалбоподатели считат, че ответникът по иск с правно осн. чл.240 , ал.2 ТЗ няма правен интерес да иска спиране, а съдът е длъжен да зачете гражданските последици на деянието, само ако има влязла в сила присъда съобразно чл.300 ГПК. Не е налице висящо съдебно производство, имуществените вреди от деянието не са част от състава на престъплението и за обезщетяването им може да се развива гражданско производство, независимо от хода на наказателното. Частните жалбоподатели искат отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на П. за продължаване на процесуалните действия по въззивното производство. Ответникът по частните жалби А. Н. Б. е подал писмен отговор, с който оспорва основателността им.
Настоящият състав на ВКС намира, че частните жалби са допустими – подадени от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
По същество на частните жалби ВКС съобрази следното:
Производството по т.д. № 764/2014г. на ПОС е било образувано по иск с правно осн. чл.240, ал.2 ТЗ от [фирма] срещу А. Б.. В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът в качеството си на изпълнителен директор по договор за управление от 15.10.2010 г. е извършвал дейност, с която е нанесъл финансови загуби на дружеството-ищец. Твърденията са за разходвани средства за закупуване на движими вещи, които не са свързани с дейността на дружеството, не са заприходявани счетоводно, не са им начислявани амортизации по индивидуализирани 11 бр. фактури в периода 23.11.2009г.-04.07.2011г. Претендираното обезщетение е в размер на 108 885,60 лв.В хода на процеса като трето лице-помагач на ответника е привлечен Г. Г..
С решение № 485/03.08.2015г. по т.д. № 764/2014г. на ПОС искът е бил уважен изцяло. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от А. Б. и пред въззивния съд той е представил постановление от 22.01.2016г. по досъд.производство № 20/2014г. на О.-М. за привличането му като обвиняем в извършване на престъпление затова, че за периода 23.11.2009г.-06.07.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на [фирма], [населено място] не положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество, възложено му с договор за управление от 15.10.2010г…. и от това са последвали значителни щети за дружеството в особено големи размери – 93 105, 60 лв. и разпиляване имуществото на дружеството, изразяващи се в това, че е разрешил плащания и подписвал разходни касови ордери и платежни нареждания, подписвал фактури за получател на стоки, без същите да са получени и заприходени в склада на дружеството като деянието е извършено умишлено и са конкретизирани 14 бр. фактури, по които има плащане с платежно нареждане от разплащателната сметка на дружеството, а материалните активи не са заведени в дружеството като получени.
При констатирано съответствие между деянието, за което А. Б. е привлечен като обвиняем и посочените по исковата молба действия, въз основа на които дружеството обосновава настъпване на вреди, П. е постановил на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК определение за спиране на гражданското производство.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
Наличието на престъпно обстоятелство, от установяването на което зависи изхода по гражданския спор, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и без да е необходимо сезиране от някоя от страните. Следователно въпросът дали за страната, която е въвела в процеса възражение за наличие на тази предпоставка, е налице правен интерес, е ирелевантен за произнасянето на съда.
Съгласно константната практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). За приложението на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство,без значение дали за установяването им има или не образувано досъдебно или наказателно производство.
В случая към момента на постановяване на обжалваното определение за спиране е нямало образувано наказателно дело, а само досъдебно производство. Последното не е било на етап проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, без да има привлечено лице в качеството на обвиняем, за да се приеме, че няма основание за спиране на гражданското производство. С оглед представеното постановление за привличане на А. Б. в качеството му на обвиняем, при съобразяване от въззивния съд на основанията, въз основа на които дружеството претендира репариране на вреди по исковата молба, е направен извод, че последните се покриват от състава на престъплението, за което е привлечен като обвиняем ответникът. Отделно от това пред въззивния съд са били всички събрани в процеса относими към спора по чл.240, ал.2 ТЗ доказателства, като първоинстанционният съд и е намерил иска за основателен. Поради което изводът на П. за констатирано от него наличие на престъпно обстоятелство е обоснован. В допълнение може да се посочи, че пред ОС-Монтана е било образувано НОХД № 26/2016г., следователно на ответника е и било повдигнато обвинение на осн. чл.242, ал.1 НПК с обвинителен акт.
Не се споделят доводите на частните жалбоподатели за липса на обусловеност на гражданския процес от горепосоченото престъпно обстоятелство. Констатира се съвпадение между описаните по исковата молба действия ; качеството, в което ответникът ги е извършил – изп.директор на дружеството; основанието, от което произтича противоправността им – нарушение на договора за възлагане на управление , устава на АД и закона от една страна и от друга – елементите от конкретния състав на престъпление по чл.219 НК, за извършване на което е привлечен Б. като обвиняем. Специалният характер на отговорността на изпълнителния директор /произтичаща от мандатно правоотношение/ е факт, включен в състава на престъплението по чл.219 НК. Следователно установяването на тези престъпни обстоятелства следва да се извърши в рамките на наказателното производство, а съобразно изхода му при влязла в сила присъда на осн. чл.300 ГПК същата ще е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, по въпросите: извършени ли са деянията, очертани с исковата молба; тяхната противоправност и виновно ли са извършени от ответника.
Поради изложеното настоящата частна жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното определение на П..
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.03.2016г. по в.т.д. № 765/2015г. на Пловдивски апелативен съд за спиране на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДЕСАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top