О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
ГР. София, 19.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16 март през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1951/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1655/08 г., с което е осъдена да заплати / върне/ на държавата, представлявана от МФ чрез обл. у. на област Монтана, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 708 760 лв., представляваща стойност на получени на отпаднало основание компенсаторни записи с номинал 27 472 300 лв., ведно със законната лихва и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава и на трите точки. Сочи, че въззивното решение противоречи на задължителна и без задължителен характер практика на ВКС по материалноправния въпрос за вида на подлежащата на връщане материална облага – касаторката, като ответник по иска е осъдена да върне пари, без да са изследвани и да са налице предпоставките за това по чл.13б, ал.3 от ЗСКИ. Паричната сума също е определена в размер на действителното й обогатяване, при смесване на хипотезите по чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД и затова в противоречие с ППВС №1/79 г. В противоречие с тази задължителна и с приложената константна практика на ВКС е решен и материалноправният въпрос за погасителната давност – за началният й момент, при приложимо основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за периода й и за спирането и прекъсването й по чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Изложеното мотивира основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Сочи се още, че поставените материалноправни въпроси, както и процесуалният – за статута на заинтересованите страни в административното производство по обжалване решението на обл. у. за отмяна на първоначалното негово за обезщетяване на ищцата, като наследник на Г. Клисурски, с компенсаторни записи по чл.2 от ЗОСОИ са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание не е мотивирано откъм специфичните му предпоставки.
За да уважи предявеният от държавата срещу касаторката иск по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД до размер на присъдената парична сума въззивният съд е приел, че с нея ищцата се е обогатила, като я получила при прехвърлянето на издадените й в обезщетение компенсаторни записи с номинал от 27 472 300 лв., през периода март – юли 2000 г. Решението на областния у. за обезщетяването й с компенсаторни записи е отменено с влязло в сила решение на ВАС от 26.06.03 г.- или записите са получени на отпаднало основание. Връщането им е поискано от органа по чл.5, ал.1 и по реда на чл.13, ал.1 от ЗСКИ с уведомление от 12.11.04 г. Безспорно е, че ответницата не е върнала компенсаторни записи със същите като издадените й количество и номинална стойност. Затова е осъдена да върне паричната равностойност на издадените й записи, към получаването им и разпореждането й с тях /а не по –високата, към момента на изтичане на едномесечния срок от уведомлението по чл.13б, ал.1 от ЗСКИ/. Възражението й за погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е прието за неоснователно при начален момент на давността 26.06.03 г., когато е отпаднало основанието / отменено е решението/ за издаване на записите и искова молба, заведена на 24.01.08 г.
Материалноправният въпрос: какво подлежи на връщане в случая, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с влезли в сила решения на съдилищата / невлезлите в сила по гр.дела и тези по административните не обосновават основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/. На осн. чл.13б, ал.1 и 3 от ЗСКИ, при издадени на отпаднало основание компенсаторни записи, обезщетеното лице дължи връщане на същите по количество и номинална стойност компенсаторни инструменти, по реда на Правилника за устройството и дейността на Централния депозитар; ако за връщането не могат да бъдат закупени компенсаторни инструменти поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, когато са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа. Възможността да върне компенсаторни записи – като първа и основна, е предоставена на длъжника; само той може да закупи книжата / при твърденията му, че те не са изчерпани и търговията с тях не е спряла/ и да ги върне , в изпълнение на задължението си за това. Ако не го направи в срока по чл.13б, ал.1 от ЗСКИ и след това – вкл. по време на процеса не предложи изпълнение в компенсаторни записи, съдът може да присъди левовата им равностойност, на общо основание според поисканото от ищеца. Така – в размер на паричната цена на записите към получаването и разходването им преди поканата – е определена и сумата за връщане. Приетото не противоречи на задължителната и трайна практика, разграничаваща основанията по чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД. Връщането е постановено на осн. чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД, което е приложимото в случая, според посочената практика – адм. акт не е нищожен, а отменен като незаконосъобразен. Равностойността на разходваните преди поканата и невъзстановени със закупуване на пазара им компенсаторни инструменти е определена към момента на получаването и разходването им през 2000 г. В този смисъл са Р№1198/07 г. № 914/08, 927/06 г.на ВКС.
Материалноправният въпрос погасено ли е правото на ищеца по давност също е разрешен в съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС – давността тече от отпадане на основанието / ППВС №1/79 г./ с влизане в сила на решението на адм. съд за отмяна на това на обл. у. , за обезщетяване с компенсаторни записи. Касаторката е страна в административното производство по издаване, отмяна и обжалване на индивидуалния адм. акт; конституирана е като такава и в съдебното производство. Поставените въпроси на административния процес не са процесуален въпрос по см. на чл.280, ал.1, вр. с чл.1 от ГПК, а влязлото в сила решение на адм. съд е задължително за гражданския относно валидността и законосъобразността на адм. акт – чл.302 от ГПК..
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е обосновано откъм специфичните му предпоставки, използвана е само посочената в закона квалификация. Затова наличието му не е установено по делото.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1655/08 г. от 20.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: