О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1825/2018 год.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. Д. против определение № 153/ 22.02.2018 г. по гр.д № 4081/2017 г. по описа ВКС, IV г.о.,в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба вх.№ 109463/21.06.2017 год. срещу решение № 3631/25.05.2017 г. по гр.д. № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в частта му,с която е потвърдено решение № І-41-25/26.06.2015 г.по гр.д.№ 48154/2012 г. на Софийски районен съд в частта по : – иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД във вр.чл.30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за 1790 лв.,съставляваща дължима за периода от 28.08.2012 г. до 11.10.2012 г.неустойка за незаконното прекъсване на ел.захранване;
– иска с правно основание чл.79,ал.1 във вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 625 лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди поради противозаконното прекъсване на ел.захранването;
– иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника,че ищецът не дължи сумата от 146 лв.,съставляваща стойност на ползвана през 2007 г.електроенергия и сумите 18,46 лв. и 22,76 лв.законни лихви върху тази сума.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди,че позовавайки се на материалния интерес съдът не е дал достъп до справедлив съдебен процес. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение,в частта му по исковете с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД във вр.чл.30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за 1790 лв.,по исковете с правно основание чл.79,ал.1 във вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 625 лв.и по чл.124 ГПК е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./. Посочено е, че материалният интерес по всеки от предявените искове е под 5 000 лв.,тоест под установения в закона минимум,а извън правомощията на ВКС е да се произнася по валидността и правилността на съдебни актове неподлежащи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска – при изискване за минимален праг от 5000 лв.Цената на иска се определя към момента на предявяване на исковата молба,а според чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Развитите в жалбата доводи ,че ВКС е следвало да се произнесе по съществото й,а не да прегражда по-нататъшното развитие на делото,са неотносими към направения извод за недопустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК,поради което като такива те не могат да бъдат „правното основание“ за исканата отмяна на определението като неправилно.
Настоящият тричленен състав споделя изцяло, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 153/ 22.02.2018 г. по гр.д № 4081/2017 г. по описа ВКС, IV г.о.,в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Д. Н. Д. касационна жалба вх.№ 109463/21.06.2017 год. срещу решение № 3631/25.05.2017 г. по гр.д. № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в частта му,с която е потвърдено решение № І-41-25/26.06.2015 г.по гр.д.№ 48154/2012 г. на Софийски районен съд в частта по : – иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД във вр.чл.30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за 1790 лв.,съставляваща дължима за периода от 28.08.2012 г. до 11.10.2012 г.неустойка за незаконното прекъсване на ел.захранване;
– иска с правно основание чл.79,ал.1 във вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 625 лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди поради противозаконното прекъсване на ел.захранването;
– иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника,че ищецът не дължи сумата от 146 лв.,съставляваща стойност на ползвана през 2007 г.електроенергия и сумите 18,46 лв. и 22,76 лв.законни лихви върху тази сума.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: