О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274 / 27.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 192 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. 2 във връзка с ал. 1 т. 1 и чл. 307 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молбата на П. С. Г., Г. Ж. Г. и Ж. П. С. – тримата от гр. Ш., против определение № 64 от 15 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на пето гражданско отделение на ВКС за 2008 г., с което молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 615 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г. и за оставеното в сила с него решение на районния съд в гр. Ш. по гр.д. № 2* по описа на същия съд за 2000 г., е оставена без разглеждане.
В молбата се изтъкват основания за неправилност на решението, чиято отмяна се търси и подробно се обясняват оплакванията на частните жалбоподатели в тази връзка; сочи се, че отказът на ВКС да разгледа молбата за отмяна е отказ от правосъдие, защото решението е неправилно, немотивирано, несправедливо и незаконосъобразно.
Ответницата В. Г. Ф., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи доводи за неоснователност на жалбата, защото дори доводите за необоснованост не са основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
С молба от 13 март 2008 г. жалбоподателите са поискали отмяна на влязлото в сила решение без номер от 28 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 615 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 471 от 21 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 225 по описа на районния съд в гр. Ш. за 2000 г. Молбата за отмяна, предвид датата на подаването й, следва да се квалифицира като такава по чл. 303 от действащия ГПК. В молбата подробно са отразени оплакванията на молителите срещу необосноваността на атакуваното решение и допуснатите от съда нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата по делото.
В определението си, с което е оставил молбата без разглеждане, тричленният състав на пето гражданско отделение на ВКС посочил, че молбата е недопустима, защото посочените от молителите пороци могат да бъдат отстранени само по пътя на инстанционния контрол, а не чрез избрания от тях ред – на извънредното производство по чл. 303 и сл. от ГПК.
Определението е правилно.
Оплакванията, изложени от частните жалбоподатели в молбата за отмяна, които почти се преповтарят и в настоящата частна жалба, са такива по правилността на решението и касаят основания за извършване на касационен контрол по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК. Макар да е вярно, че производството за отмяна е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, несъответстващи на действителното правно положение, това несъответствие следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 303 ал. 1 или чл. 304 от ГПК. Молбата за отмяна на частните жалбоподатели не съдържа каквото и да е позоваване на посочените в чл. 303 ал. 1 от ГПК шест основания за отмяна, нито пък се твърди наличието на предпоставките на чл. 304 от ГПК. Съдът сам не е властен да извлича и да определя основание за отмяна от твърденията на молителите, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от молителите, както разпорежда ал. 2 на чл. 6 от ГПК. Освен това особеният характер на производството по отмяна е взет предвид от законодателя при строгото и изчерпателно регламентиране на основанията за този извънреден способ с оглед запазването на правната сигурност и спазването на процесуална дисциплина от страните.
Мотивиран от изложеното касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 15 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на пето гражданско отделение на ВКС за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: