5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
С.,17.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 730/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 349 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 813/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-13 състав решение от 21.06.2010 г. по гр. д. № 983/2009 г., предявените от А. Н. А., А. А. А. и А. С. А., всички от гара Л., Софийска област, срещу дружеството-касатор субективно съединени искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ж. А. А., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 10.08.2005 г., са уважени съответно: за сумата 100 000 лв. – за ищеца А. А. и по 60 000 лв. – за всеки от останалите двама ищци, като върху тези суми е присъдена и законна лихва, считано от датата на ПТП – 10.08.2005 г. – до окончателното им изплащане.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, предвид липса на надлежна представителна власт на ангажирания от ищците адвокат, произтичаща от нередовното оформяне на пълномощното му. Освен това, релевира оплаквания и за неправилност на обжалвания акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита за необоснован извода на съда за съществуването на застрахователно правоотношение, тъй като същият е изграден без да е представена описаната в протокола за ПТП застрахователна полица, с твърдението че този документ не може да удостовери, че представеният пред органите на КАТ застрахователен договор е валиден, че е породил действие /платени са премиите по него/ или че е сключен от лице със застрахователен интерес. Като неправилен касаторът преценява и отказа на решаващия състав да приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от другия участвал в процесното ПТП водач /С. Ш./ и извършената в тази връзка преценка на заключението на авто-техническата експертиза. Несъгласие е изразено също по отношение началния момент, от който е присъдено обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се поддържа, че лихвата следва да бъде присъдена от датата на уведомяването на застрахователя, а не от датата на произшествието. В касационната жалба са заявени отново доводите за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските, които са били заявени и във въззивната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания, които обаче не са отнесени към конкретно посочени въпроси, а аргументацията им се изчерпва с твърдението, че обжалваното решение противоречи на т. 11 от ППВС № 4/68 г. и на цитираната от въззивния съд практика на ВКС – решение № 85/2009 г. и решение № 711/2008 г. на ВКС, както и че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – А. Н. А., А. А. А. и А. С. А., всички от гара Л., Софийска област – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 04.07.2011 г. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната му от ищците отхвърлителна част и да присъди на ищеца А. Н. А. допълнително сумата 30 000 лв., а на ищците А. А. А. и А. С. А. – допълнително по 25 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ж. А. А. /майка на първия ищец и дъщеря на другите двама ищци/, причинена от пътно-транспортно произшествие на 10.08.2005 г., въззивният съд е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е обезщетение в размер на сумата 100 000 лв. за ищеца А. А. и в размер на сумата 60 000 лв. – за всеки от ищците А. А. и А. А.. Като релевантни при определяне на обезщетението решаващият състав е взел предвид установените от показанията на разпитания по делото свидетел обстоятелства за съществувалите между ищците и починалата отношения на силна привързаност и обич, произтичащи от това, че същите винаги са живеели заедно, подкрепяли са се във всичко, като е отчетена също младата възраст на починалата /37 години/ и факта, че тя сама и с помощта на своите родители е отглеждала детето си.
Като неоснователни решаващият състав е преценил двете основни възражения на застрахователя за недължимост на претендираните застрахователни обезщетения – за недоказаност на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач В. Г. и за съпричиняване на вредите от страна на другия участвал в процесното ПТП водач С. Ш.. Неоснователността на първото възражение е обоснована освен с факта, че представянето на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност” на водача В. Г. е удостоверено в Констативния протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, но и с процесуалното и извънпроцесуално поведение на самия застраховател и по-конкретно – с неизпълнение на вмененото му по реда на чл. 190 ГПК задължение за представяне на застрахователната полица и с обстоятелството, видно от представената преписка по щета, че същият е оспорвал само размера на дължимото застрахователно обезщетение. Отделно от това, въззивният съд е съобразил и представената по делото справка от Гаранционен фонд, от която също се установява, че към датата на процесното ПТП е била налице описаната в Констативния протокол застрахователна полица. Неоснователността на възражението на съпричиняване на вредите и от втория участвал в произшествието водач е мотивирана с влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 5058/2006 г. на СГС, с която за виновен за настъпване на същото е признат единствено водачът В. Г. Г..
По отношение въззивната жалба на застрахователя в частта за разноските, Софийски апелативен съд е преценил същата за процесуално недопустима, предвид липсата на представен от дружеството списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че касаторът не е изпълнил задължението си да посочи конкретно въпросите, които, според него, са обусловили решаването на спора. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представляващо част от самата касационна жалба, съдържа единствено твърдения за неправилност на въззивното решение. К. контрол не би могъл да бъде допуснат, дори и да се приеме, че с оглед изложените обстоятелства, като релевантни за спора касаторът е поставил въпросите: за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; за доказателствената стойност на протокола за ПТП и за отговорността на застрахователя на виновния за ПТП водач в хипотезата на съпричиняване на вредите и от други лица. От тези въпроси, единствено отговарящ на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото, е въпросът за приложимостта на чл. 52 ЗЗД. Останалите два въпроса са свързани изцяло с правилността на решението и по-конкретно с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което и в съответствие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК. По отношение на въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е взел предвид онези значими за преценката относно претърпените от ищците неимуществени вреди обстоятелства, които са специфични за конкретния случай, поради което не може да се счете, че е налице отклонение от указанията, дадени в т. 11 от ППВС № 4/68 г. Що се отнася до правилността на изводите, до които е достигнал в тази връзка, същата е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
На последно място, настоящият състав намира, че не е налице и вероятност обжалваният акт да е недопустим, което би било самостоятелно основание да допускането му да разглеждане пред ВКС. Релевираните от касатора доводи за липса на надлежна представителна власт на упълномощения от ищците адвокат са относими към правилността на решението, но не и към неговата допустимост.
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, дължимото на процесуалния пълномощник на ответниците по касация В. З. адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 4 850 лв., определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото обаче в депозирания по делото отговор процесуалният пълномощник е изложил съображения както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба, на същия следва да се присъди само половината от посочената сума /2 425 лв./, тъй като жалбата не е допусната до разглеждане по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 349 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 813/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], [населено място] да заплати на адвокат В. З. от Адвокатска колегия – Р. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 425 /две хиляди четиристотин двадесет и пет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: