3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№274
гр. София,11.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1688 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С., [населено място], срещу разпореждане № 5 от 03.01.2013г. по в.т.дело № 242/2012г. на Варненски апелативен съд, ТО, за връщане на частната му жалба с характер на касационна жалба, срещу решение № 156/ 06.06.2012. по същото дело. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен.
Ответникът, [фирма], В., излага съображения за неоснователност на частната жалба, като моли да бъде потвърден обжалвания акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
С. С. е предявила срещу [фирма] иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка по чл.4, ал.1 изр.2 вр. чл.16 от сключения между страните договор за строителство от 28.09.07г. в размер на 13 307,98 евро, поради неизпълнение на задължение за завършване в срок на строителството, като при условията на евентуалност се предявява и иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка от 13 307,98 евро по чл.6.1 от сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.09.2007г. за неизпълнение на задължението обектът да бъде въведен в експлоатация в уговорения срок. Претендира се и законна лихва за забава в размер на 739,92 евро върху главниците за период от 19.08.2001г. до завеждането на исковата молба- 18.02.2011г., като върху втората главница- при условията на евенталност.
С решение № 1626/ 30.12.2011г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 319/ 2011г. ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 3 900 евор, неустойка по чл. чл.4, ал.1 изр.2 вр. чл.16 от сключения между страните договор за строителство от 28.09.07г., както и законна лихва в размер на 202,82 евро за исковия период върху уважената главница, като за разликата до пълните претендирани размери тези искове са отхвърлени. В частта, в която не са уважени главните искове, няма произнасяне на първоинстанционния съд по отношение на евентуалните искове.
Срещу решението на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част е предявена бланкетна въззивна жалба от ищцата, в която се сочи, че в обжалваемата част решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В хода на устните състезания пред въззивната инстанция въззивникът е изложил съображения, че при частичното отхвърляне на главните искове първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по евентуалните искове в размера на отхвърлената част на главните искове, като иска уважаването на евентуалните искове в посочените части. В писмената защита се застъпва становището, че доколкото във въззивната жалба не е направено разграничение на главни и евентуални искове, то жалбата се отнася и до последните. Поддържа се, че липсата на отхвърлителен диспозитив по отношение на евентуалните искове е приравнено на отхвърлянето им.
С решение № 156/ 06.06.2011г. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като изрично е посочил в мотивите си, че защита при непроизнасяне на съда по евентуалните искове при хипотеза на частично неуважаване на главните искове е по реда на чл.250 ГПК – чрез искане за допълване на решението, каквото искане не е направено. Поддържа се, че въззивният съд в очертаната хипотеза не може да се произнася за първи път по неразгледани от първата инстанция искове и по жалба в несъществуваща част от първоинстанционното решение.
Ищцата обжалва решението на въззивния съд с частна жалба, като сочи, че обжалването е по отношение на тази част от решението, с която апелативният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба срещу неразглеждането на евентуалните искове.
С разпореждане от 23.07.2012г. така нар. частна жалба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението: да се посочи в коя част се обжалва решението, тъй като то не съдържа част, с която се оставя без разглеждане евентуален иск; за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, препис от жалбата и изложението за другата страна и документ за внесена държавна такса в размер от 30 лева.
В отговор на тези указания жалбоподателката сочи, че подадената от нея жалба по своя характер не е касационна жалба, а частна въззивна, тъй като е срещу определение, преграждащо хода на делото.
След връщане на делото от ВКС за изправяне на нередовности на жалбата, въззивният съд е дал повторни указания на жалбоподателката за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съобщени на страната на 21.12.2012г., като поради неизпълнението им в дадения от съда срок, жалбата е върната.
Обжалваното разпореждане за връщане на жалбата е правилно.
Отсъствието на изрично произнасяне в решението на първата инстанция по евентуалния иск не е равнозначно на неразглеждане на иска, единствено в хипотеза на уважаване на главния иск, с който е съединен евентуалният. При отхвърляне на главния иск /изцяло или частично/, обаче, първоинстанционният съд дължи произнасяне по същество по евентуално съединения иск /изцяло или частично/, като в този случай липсата на произнасяне по съединената при условията на евентуалност претенция е равнозначно на неразглеждане на иска, защитата срещу което е по реда на чл.250 ГПК- чрез искане за допълване на решението в законоустановения за това преклузивен срок.
Доколкото в настоящия случай е налице втората очертана хипотеза и ищецът не е поискал допълване на решението относно евентуалния иск /в частта, в която е отхвърлен главният иск/, въззивният съд не може да се произнесе за първи път по евентуалния иск, тъй като ще се стигне до едноинстанционно разглеждане на спора по него. Въззивната инстанция при посочената хипотеза е ограничена до рамките, в които се е произнесъл първоинстанционният съд.
Ищцата обжалва решението на въззивната инстанция, в частта, в която се оставя без разглеждане възивната жалба срещу неразглеждането на евентуалните искове. Видно от решението на апелативния съд, не е налице произнасяне на апелативния съд, с което се оставя без разглеждане въззивната жалба в посочената част, поради което обжалването е недопустимо, с оглед липсата на предмет на същото.
Предвид изложеното, крайният извод на въззивния съд за недопустимост на подадената от ищцата жалба следва да бъде споделен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5 от 03.01.2013г. по в.т.дело № 242/2012г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.