1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
ГР. С., 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №2639/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. и В. Т. срещу въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №16686/12 г. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното за връщане на подадената от касаторките искова молба, с която е предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот, поради неотстранена нередовност – невписване на исковата молба в дадения на ищците срок.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката не сочи ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, в контекста на специфичните по цел и предпоставки осн. по чл.280, ал.1 ГПК, към които препраща чл.274, ал.3 от ГПК за касационното обжалване на определенията. Позовава се на неправилност на въззивното определение, поради необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които се позовава касаторките – ТР №1/19.02.10 г., като двете групи основания не са ясно разграничени и обосновани в представената допълнителна молба.
В нея се твърди, че е „допуснато съществено процесуално нарушение, което е в противоречие с трайната практика на ВКС и с нормата на чл.39, ал.2 ГПК, където е посочено, че съобщението на съда до общ съдебен адресат или общ пълномощник, може да е едно, но в него задължително следва да са вписани страните – упълномощители и адресати на съобщението”. В случая в съобщението до общия пълномощник на двете касаторки – ищци е посочено името само на едната от тях Н. Х.. Втората не е била уведомена за указанията нито лично, нито чрез адвоката си, затова за нея не е започнал да тече срокът за отстраняване на констатирания недостатък на исковата молба.
В случая разпореждането на РС за оставяне на исковата молба без движение е съобщено на касаторките / името на В. Б. е добавено ръкописно/ чрез общия им пълномощник адв. В. Й.. Тя е приела съобщението и за двете, видно от последвалите го в изпълнение на указанията молби от 23.03.12 г., 12.07.12 г. и 28.08.12 г. За продължения от съда /по направеното в молбите искане/ срок за вписване на исковата молба, с определение от 1.10.12 г., е уведомена само Н. Х., чрез адв. Й., но това е без значение и не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът няма задължение да съобщава на страната определението си по молбата за продължаване на срок – опр. по ч.гр.д. №447/12 г. на трето г.о. на ВКС. Съдебният акт по искане за продължаване на срока по чл.63 от ГПК не подлежи на обжалване, а направилата искането страна е длъжна сама да следи за резултата от искането. Затова не е налице противоречие между действията на въззивния съд и практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите за призоваването на страните чрез общ пълномощник / когато е видно, че пълномощникът е приел съобщението и е предприел указаните му действия за всички представлявани от него/ и следва ли да се съобщава определението за продължаване на срок.
Не са налице основания за допускане на обжалването , а с това – и за предпоставеното от допусато обжалване произнасяне по оплакванията по чл.281,т.3 от ГПК. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №16686/12 г. от 5.02.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: