2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 15.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 03.05 , през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №739 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] срещу определение № 4352 от 29.12.2016 по т.д. №6164/2016 на САС, с което по реда на частното обжалване на определение по чл.248 ГПК, постановено по т.д. №5394/14 на СГС, VІ-9 състав , последното е отменено и е уважена молбата на противната страна М. И. Хачингс за изменение на постановеното по същото дело първоинстанционно решение в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане в негова полза като разноски на заплатено, по твърденията на страната, адвокатско възнаграждение за адв. С. Ж. Д. , доколкото липсват доказателства да се приеме факта на плащането на последното от страна на представлявания въз основа на договор за правна помощ Б. Б. Е..
Ответникът по частната жалба в писмен отговор счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на обстоятелството, че от представените доказателства за плащане по банкова сметка на адв. Д. на договореното възнаграждение по договор за осъществяване на процесуално представителство в полза на [фирма] по т.д. № 5394/14 на СГС, се вижда, че сумата от 12 000 евро е постъпила от трето за спора лице, а не от страна на доверителя [фирма]. Според съда, в този случай, сумата не следва да се присъжда като разноски по спора в полза на страната по делото, в чиято полза е постановеното първоинстанционно решение.
В изложението на основанията за допускане до касация се сочат няколко въпроса, които обобщено се свеждат до това, дали извлечението от банковата сметка, удостоверяващо плащането на договореното адвокатско възнаграждение е достатъчно, за да удостовери факта на плащането като основание за присъждането на последното като разноски, при положение, че последното е платено от трето лице-в качеството му на заемодател на доверителя за същата сума и това се доказва от съдържанието на самия договор за заем.
Съгласно ТР 6/13-т.1 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната , то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната практика на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК : Опр. №14 / 07.01.2014 г. по ч.т.д. №3082/14 на ВКС Първо т.о. и Опр. №110№25.02.2016 г. по ч.т.д № 311/2016 . на Второ т.о., с които е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната. В Р № 30/28.04. 2017 г. по т.д. № 2334/ 15 на ВКС, Второ т.о. , в частта за разноските в касационното производство, изрично е прието, че заплатеното от трето лице възнаграждение на адвоката-пълномощник на касатора по договор между това лице и страната, не следва да се присъжда като разноски в полза на касатора , доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на последния, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за страната. Аналогична е и хипотезата в настоящия случай: страната не е платила реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адв. възнаграждение, а се е задължила към трето лице да му възстанови / за в бъдеще/ сумата, която то е платило на процесуалния представител. Следователно, към датата на плащане на възнаграждението на последния от трето лице липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна на основание чл.78 ал.2 ГПК, за сметка на насрещната страна.
От изложеното следва, че не е налице основание да се допусне до касация обжалваното определение. Последното е в съответствие с цитираната константна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4352 от 29.12.2016 по т.д. №6164/2016 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.