О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 22.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2459/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Н. Х., Я. Х. А.,М. Х. Т.,Н. Х. Г., Добра Т. П.,М. Т. Г., Т. Д. Д.,М. К. М., П. Т. П., И. Т. Д.,чрез пълномощника им адв.В. С. срещу решение № 47/09.02.2015 г. по гр.д.№945/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
Касаторите твърдят,че не са съгласни с указанието съдържащо с в диспозитивната част на обжалваното решение,според което същото не подлежи на касационно обжалване.Посочват,че в случая не е налице забранителният праг по чл.280 ал.2 ГПК,тъй като предявеният иск е с цена над 5000 лв.В исковата молба ,в съответствие с чл.69 ал.1 т.1 ГПК, са посочили,че цената на предявения установителен иск е 10 371,46 лв.Това е сумата, която се иска от тях и върху тази сума са заплатили дължимата държавна такса.Считат,че не може съгласно чл.70 ГПК след първото проведено по делото съдебно заседание да се повдига въпросът за цената на иска. Позовават се на идентични мотиви,съдържащи се в ТР №3/27.12.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГТК.Прилагат изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Т. З., в писмен отговор и възражение,подадени чрез пълномощника адв.С. С. я оспорва.Посочва,че главницата на претендираната и търсена от него сума е 3 740 лв.Посочената от касаторите цена на иска включва освен главницата и законната лихва от 16.07.2001 г. до момента на изпращане на призовката за доброволно изпълнение,такси и разноски.Поради размера на главницата, която е определяща за допустимостта на касационната жалба счита,че същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение, поради което е недопустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение №356/01.10.2014 г. по гр.д.№362/2014 г. на Районен съд-Димитровград.С него е отхвърлен предявеният от ищците-касатори в настоящото производство иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че те като законни наследници на И. Т. Н.. не дължат на ответника присъденото с присъда по нохд 503/2004 г. на Районен съд-Димитровград обезщетение за причинени имуществени вреди и издадения изпълнителен лист от 18.09.2006 г. в размер на сумата 3 740 лв.,ведно със законната лихва от 16.07.2001 г. до окончателното й изплащане и 100 лв. направени по делото разноски .За да постанови този резултат въззивният съд е направил извод,че не е основателно възражението на касаторите за изтекла погасителна давност за вземането на ответника.В указателната част на решението е посочил,че то не подлежи на касационно обжалване.
Исковата молба е подадена на 20.03.2014 г. при действието на ГПК от 2007 г.,т.е. цената на иска се определя според разпоредбата на чл.68 ал1 т.1 ГПК.Действително в заглавната част касаторите са посочили ,че цената на иска е 10 371, 46 лв. В обстоятелствената част обаче е изложено ,че техният общ наследодател е осъден да заплати на ответника с влязла в сила присъда по нохд № 503/2004г. на Районен съд-Димитровград сумата 3 740 лв.,ведно със законната лихва от 16.07.2001 г.,която до предявяването на иска с изтеклата лихва и разноски е в размер на исковата сума.Поискали са да бъде признато за установено,че не дължат сумата 3 740 лв. и законната лихва от 16.07.2001 г. до окончателното й изплащане, общо 10 371,46 лв.Въз основа на изложените обстоятелства следва да се приеме,че са предявени обективно и субективно съединени искове,както следва: обективно съединени- главен иск с цена 3 740 лв.,чиято цена е определяща за преценката дали е преодолян законовия праг по чл.280 ал.2 ГПК, акцесорен иск- за законна лихва, чиято цена е без правно значение за допустимостта на касационното обжалване; субективно съединени- това са исковете на всеки един от законните наследници за припадащата им се част от тези суми.Очевидно цената е под законовия праг и касационното обжалване не е допустимо.Правилно държавната такса е внесена върху сбора от цената на така предявените искове, но този сбор не означава,че е предявен един иск с тази обща цена,както считат касторите.Касационната жалба е подадена на 16.02.2015 г. също при действието на новия ГПК. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г.,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник / и съгласно §14 ЗИД ГПК /бр.50/2015 г. на Държавен вестник/. В случая с оглед цената на предявения иск касационното обжалване е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от К. Н. Х.,Я. Х. А.,М. Х. Т.,Н. Х. Г., Добра Т. П.,М. Т. Г., Т. Д. Д.,М. К. М., П. Т. П., И. Т. Д.,чрез пълномощника им адв.В. С. срещу решение № 47/09.02.2015 г. по гр.д.№945/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2459/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: