4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 04.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1315/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение от 07.05.2012г по гр.дело № 3638/2008г. на Софийски градски съд , по частично уважени срещу касатора искове на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние (ексцес) , по освидетелствано професионално заболяване.
В изложение , депозирано след указания като допълнителна касационна жалба , касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,сочи като решаващо произнесен въпросът дали е налице ексцес на заболяването на ищцата , или е следвало да се приеме ,че няма такъв . Въпросът е конкретизиран в тезата ,че при съдържание на ЕР на ТЕЛК , в което категорично е записано –липса на ексцес на заболяването ,следва да се приеме ,че няма ексцес, в който смисъл касаторът счита да са дадени и заключенията на вещите лица по делото . Изтъква се противоречие с ТР №45/2000г ОСГК. Като е приел налично влошаване на здравето ,въззивният съд не е отчел и приноса на общото заболяване и други съпричиняващи фактори – че ищцата не се е лекувала – противоречие с практика , изразена в решение №1132/1992г на СГС . Коментира се съдебна практика по прилагането на чл. 200 КТ,която уредба касаторът счита за приложима – съдът е следвало да приложи тригодишна давност , да прекрати делото в тази връзка или да отхвърли исковете Според защитата , въззивният съд не е съобразил предишни решения за първоначално обезщетяване и е присъдил лихва, така се присъжда лихва върху лихва , което не е допустимо.
. В отговор ответникът по жалбата Х. С., наследник на първоначалната ищца, изтъква липсата на съдържателно изложение и поставяне на правен въпрос, позовава се на критерия на чл. 280 ал.2 ГПК ,тъй като след конституирането на наследниците на починалата в хода на делото ищца ,исковете вече се явяват с цена под 5000 лева
Касационната жалба е постъпила в срок , от легитимирано лице и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК независимо от изтъкваното обстоятелството – след предявяване на иска с цена над 5 000 лева ищцата е починала , като нейните наследници по закон са конституирани в процеса и дължимото обезщетение е присъдено на последните в условията на разделност . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулиране на правен въпрос , така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице .Оспорването на решаващия извод на съда в случая се базира на оспорване на съдържанието на писмените доказателства и заключенията на вещите лица , като се игнорира игнорира явното съдържание на ЕР на ТЕЛК и неговия удостоверителен характер , както и дадените от вещите лица медицински заключения ,на които е основан извода за установено влошаване на здравословното състояние поради ексцес на професионалното заболяване .
Освен това не е ясно защо защитата счита ,че при конкретните обсотятелства въззивният съд е дал разрешение в противоречие с цитираното ТР №45/1990г ОСГК и ППВС №4/1975г , по отношение на някои от признаците на ексцеса, или по всички. Това би следвало да е съдържанието, конкретизацията на правния въпрос , а той липсва в изложението. В конкретното и обсъждано от съда ЕР на ТЕЛК, дало основание на иска , не е записано „липса на ексцес”.Засвидетелстван,съответно посочен в мотивите е по-висок процент на трайна неработоспособност (75%) поради професионалното заболяване спрямо предходно освидетелстване , като заедно с определеното процентно общо заболяване е бил определен крайния процент (87,5%) ТНР ,но не като аритметичен сбор и също така по-висок спямо предходния . Независимо от липсата на обосновка по наведените конкретни основания на чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК , която обосновка не е и възможна , ако изложението на отговаря на общото условие да съдържа правен въпрос , следва да се изтъкне , че постановеното от въззивния съд решение в случая се основава на безспорно установен, надлежно удостоверен и решаващо преценен от съда факт , релевантен по основанието на иска и подвеждан под фактическите признаци на ексцес в последователната практика на ВС на РБ и ВКС , включително задължителната. (реш.№368/2010г гр.д№1235/2009 ІІІ ,реш.185/2010г ІІІ г.о ,реш.376/2010г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК )
Оплакванията на касатора за неправилно прилагане на института погасителна давност, съобразяване с наличието на общо заболяване и пр. също не са довели до формулиране на правен въпрос ,но за пълнота следва да се изтъкне , че по приложимостта на кратката или общата давност с оглед на приложимия закон – Кодекса на труда или ЗЗД , решението е изцяло съобразено именно с приложеното от касатора ТР №45/1990г. и с т.10 от ППВС 4/1975г. При влошаване на здравословното състояние от професионално заболяване при действието на КТ , но като последица от увреждане ,настъпило преди влизането му в сила ,намират приложение разпоредбите на ЗЗД . Въззивният съд не се отклонил от установените в практиката изисквания и предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД при ексцес(чл.51 ал.3 ЗЗД) в този случай. Касаторът оспорва фактическите изводи на съда , тъй като превратно разчита съдържанието на приложените ЕР на ТЕЛК при съпоставката на определените проценти загуба на работоспособност от професионално заболявание ,спрямо общото. На всички ответни доводи въззивният съд е отговорил , а Върховен касационен съд не приема преформулирането им като обосновка на противоречие между цитирания набор съдебни решения (по прилагането на чл. 200 КТ) и обжалваното . Противоречието по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да е по правния въпрос, решаван противоречиво от съдилищата , а правен въпрос , както се изтъкна , липсва поставен в изложението на настоящия касатор .
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение от 07.05.2012г по гр.дело № 3638/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .