ОПРЕДЕЛEHИЕ № 275
София, 12.04.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 191 по описа за 2012 г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. Т. К. от [населено място] против определение № 72 от 1.02.2012г. по ч.гр.д.№ 40/12г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу определение № 8887 от 14.06.2010г. ч.по гр.д.№ 7275/11г.на Софийски градски съд.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен,а жалбата разгледана по същество.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 72 от 1.02.2012г. по ч.гр.д.№ 40/12г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената частна касационна жалба,като е приел,че определението на въззивния съд по чл.423 от ГГЖ,с което е оставил без уважение направено възражение за оспорване на вземане на [фирма] [населено място] срещу издадена на 25.6.2010г.заповед за изпълнение – не подлежи на касационен контрол .Цитирана е идентична практика на ВКС по сходни случаи,в която единно и непротиворечиво се приема,че с акта си по чл.423 от ГПК въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложени му от закона правомощия на извънинстанционно производство.
Жалбоподателката само твърди,че е противоречива практиката относно развитата теза,че произнасянето от страна на въззивния съд по възражението по чл.423 от ГПК е извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство, но не представя определения на ВКС,на които процесното да противоречи.Развива подробни доводи досежно приложението от страна на съдилищата на нормата на чл.47 от ГПК,който касаят произнасянето по същество по възражението й,че заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно.
Доводите,касаещи начина,по който съдилищата прилагат нормата на чл.47 от ГПК – не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, защото те са свързани със съществото на спора,а в случая касационният контрол по чл.274 ал. 1 от ГПК е недопустим.Определението на въззивният съд, с което той не е уважил направено възражение по чл.423 от ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото и за него в закона не е предвидена възможност за обжалване.Постановеният в този смисъл акт на ВКС е в съответствие с установилата се практика и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪРЖДАВА определение № 72 от 1.02.2012г. по ч.гр.д.№ 40/12г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:!.