5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 24.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4599/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1384 от 05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1262/2013 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 29.01.2013 г. по гр. д. № 8763/2011 г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено да заплати на И. И. В. законна лихва върху сумата 80 000 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от настъпило на 02.06.2011 г. пътно – транспортно произшествие, за периода от 10.05.2012 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част, с оглед на което се иска отмяната му и отхвърляне на претенцията на ищеца за законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за периода след 10.05.2012 г. К. излага доводи, че необосновано и в нарушение на материалния закон – чл.95 ЗЗД, въззивният съд е присъдил на ищеца законни лихви за периода след 10.05.2012 г., без да съобрази доказания по делото факт, че ищецът е отказал да приеме предложеното му на тази дата обезщетение от 40 000 лв. Според касатора, с отказа да приеме плащане на предложеното обезщетение ищецът е изпаднал в забава и няма право на законни лихви върху обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че с обжалваната част от въззивното решение е разрешен следния обуславящ за изхода на делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Изпада ли в забава кредиторът при заявен изричен отказ да получи плащане”.
Ответникът по касация И. И. В. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК ответникът И. И. В. е депозирал насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр. д. № 8763/2011 г. в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв. В насрещната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. – ищец моли за отмяна на решението и за уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ в пълен размер, ведно с разноските. Допускането на касационно обжалване поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, аргументирани в самата жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на И. И. В. законна лихва върху сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 02.06.2011 г. пътно – транспортно произшествие, за периода от 02.06.2011 г. до окончателното плащане, и след частична отмяна на първоинстанционното решение да осъди застрахователното дружество да заплати на ищеца допълнително обезщетение за същите вреди в размер на 40 000 лв., заедно със законната лихва от 02.06.2011 г., Софийски апелативен съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че по силата на закона вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е изискуемо от момента на самото увреждане – в случая от 02.06.2011 г., от когато длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва върху обезщетението на увреденото лице. Като правилен е преценен и извода в обжалваното решение, че отказът на ищеца да приеме плащане на обезщетение в размер на 40 000 лв., предложено му от ответника – застраховател с покана от 10.05.2012 г., не съставлява основание за освобождаване на ответника от отговорност за законни лихви след датата 10.05.2012 г. Въззивният съд е изложил съображения, че предложението на застрахователя да изплати сумата 40 000 лв. като обезщетение за претърпените при произшествието от 02.06.2011 г. неимуществени вреди е обвързано с предложение за сключване на споразумение, което не е прието от увредения ищец поради несъгласие с размера на предложеното обезщетение. Посочил е също, че ответникът е разполагал с предвидената в чл.97 ЗЗД възможност да се освободи от задължението си за обезщетяване на вредите от произшествието, а съответно и от последиците на забавата, като вложи дължимата парична сума в банка на името на ищеца, която възможност не е използвана.
Потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. е мотивирано от въззивния съд с преценката, че сумата 80 000 лв. е справедлива и достатъчна, за да възмезди ищеца за претърпените неимуществени вреди.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в обжалвана от касатора – ответник част.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос „изпада ли в забава кредиторът при заявен изричен отказ на поканата за плащане” е поставен некоректно и не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд относно началния момент на задължението за плащане на законна лихва върху обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ. Изводът на въззивния съд, че отказът на ищеца – кредитор да приеме плащане на сумата 40 000 лв. не освобождава застрахователя – длъжник от отговорност за законни лихви след датата 10.05.2012 г., е аргументиран с преценката, че ищецът е имал основателна причина да не приеме предложеното плащане. Като такава причина е определено несъгласието на ищеца с размера на предложеното от ответника обезщетение и свързаното с него неприемане на поканата за доброволно уреждане на отношенията със споразумение, със сключването на каквото е било обвързано предложението за плащане. С така формираният извод съдът е отрекъл наличието на предпоставките на чл.95 ЗЗД, с осъществяването на които длъжникът се освобождава от отговорност за забава поради изпадане в забава на самия кредитор. Освен с липсата на предпоставките на чл.95 ЗЗД, въззивният съд е мотивирал становището си за дължимост на законната лихва за времето след 10.05.2012 г. и с пропуска на ответника да се освободи от последиците на собствената си забава, влагайки предложената парична сума в банка, съгласно чл.97 ЗЗД. При така направените решаващи изводи въведеният с изложението правен въпрос не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, за да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Искането на касатора – ответник за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради това, че не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. При действието на чл.290 ГПК е създадена непротиворечива задължителна практика на ВКС по приложението на чл.95 ЗЗД и чл.97 ЗЗД, с която е даден отговор на въпросите в кои случаи длъжникът се освобождава от отговорност за забава поради забава на кредитора да приеме изпълнение. С решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 28/14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на І т. о. Върховният касационен съд се е произнесъл, че изпадането на кредитора в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези – ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението; Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от забавата за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл.97, ал.1 ЗЗД – депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на длъжника за това. Наличието на задължителна практика по приложимите към спорното правоотношение материалноправни разпоредби изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика, тъй като изводът на въззивния съд, че не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, освобождаваща касатора – длъжник от задължение за плащане на законна лихва след датата 10.05.2012 г., произтича от преценката, че отказът на ищеца – кредитор да приеме предложеното обезщетение е оправдан /предвид несъгласието му с размера на определеното за изплащане обезщетение и с искането на застрахователя за уреждане на отношенията със споразумение/, респ. че в качеството си на длъжник ответникът не е предприел действия по чл.97, ал.1 ЗЗД, за да се освободи от паричното си задължение и от последиците на собствената си забава.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1262/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от ответника [фирма] част.
Недопускането на касационно обжалване препятства разглеждането по същество на подадената от ответника касационна жалба, с оглед на което насрещната касационна жалба на ищеца следва да се остави без разглеждане на основание основание чл.287, ал.4 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не следва да се присъждат на страните.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.287, ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1384 от 05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1262/2013 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 29.01.2013 г. по гр. д. № 8763/2011 г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено да заплати на И. И. В. законна лихва върху сумата 80 000 лв. за периода от 10.05.2012 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на И. И. В. от [населено място] срещу частта от въззивно решение № 1384 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 1262/2013 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с която е потвърдено решение от 29.01.2013 г. по гр. д. № 8763/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :