О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
Гр.София, 05.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1046/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Б. К. от [населено място], Пловдивска обл., чрез процесуалния пълномощник – адв. Н. А., срещу решение № 700/20.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 380/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 437/23.09.2013 г. и допълнително решение № 495/29.10.2013 г. по т.д.№ 207/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. В резултат на това е прието за установено по иск по чл.422 ал.1 ГПК на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] против касатора, че Д. К. дължи на Банката сумата 25 462.22 лв. – главница по договор за банков кредит от 19.01.2007 г., анекс № 1 от 22.09.2010 и анекс № 2 от 11.08.2011 г., сумата 258.45 лв. – комисионна за управление на кредита, разпределена е и отговорността за разноските, като искът за установяване дължимост на договорни лихви по кредита в размер на 981.72 лв. е отхвърлен и решението в тази част е влязло в законна сила.
В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част. Моли се същото да бъде допуснато до касация и отменено, като бъде постановено ново решение, с което предявеният от Банката иск да бъде отхвърлен с всички произтичащи законни последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, от значение за изхода на делото: „Има ли предсрочна изискуемост на претендираното от Банката вземане, доколкото в случая ищецът претендира дължимост на една просрочена вноска по договора за кредит за плащане на главница, респ. начислени върху същата лихви, без да е обявила на длъжника тази предсрочна изискуемост и от кой момент настъпва тя?”; „При наличие на два отпуснати кредита /по-голям и по-малък, като предмет на настоящото производство е по-малкият по размер кредит под № АА-3305/19.01.2007 г./ кое вземане на Банката следва да се счита за погасено, с оглед установения по делото факт, че по искане на длъжника, Банката е извършила продажба на ипотекирани като обезпечение имоти, от която продажба е получила сумата от 120 000 лв., като след това е налице изявление на длъжника за погасяване именно на по-малкия по размер кредит? Нормата на чл.76 от ЗЗД задължителна ли е за банката, независимо от уговореното в договора за кредит?”. По първия въпрос се сочи, че е разрешен в противоречие с ТР № 4/2013 от 14.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, а по втория – че е даден отговор, противен на този в решение № 1040/24.12.1985 г. и решение № 25/1991 г., двете на ВС, І ГО, надлежно приложени.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник – ю.к. М. М. в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В настоящото производство по допускане на касационно обжалване следва да бъде извършена проверка налице ли са законовите основания за селекция на касационната жалба съобразно критериите на чл.280 ал.1 ГПК, чието приложение е изяснено посредством задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.01.2010 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място подлежи на преценка дали касаторът е формулирал правни въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващата воля на съда в обжалваното решение, като законосъобразността и обосноваността на правните му изводи е извън предметния обхват на производството.
Съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че кредитът е превърнат надлежно в предсрочно изискуем, считано от 16.12.2011 г. Съдът е съобразил безспорния факт, че Банката е уведомила писмено кредитополучателя за настъпил падеж на вноски, респ. за неизпълнено задължение в размер на сумата 2 673.63 лв. – просрочена главница и 631.82 лв. – просрочени лихви; определила е седемдневен срок за погасяването им и е декларирала, че след изтичането на този срок при липса на погасяване ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Нотариалната покана, в която е обективирано горното уведомление, е връчена лично на адресата Д. К. на 08.12.2011 г. По този начин кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като са налице както обективните предпоставки /забава в плащането на една или повече вноски/, така и субективните предпоставки /изявление на Банката в този смисъл, достигнало до длъжника/, за настъпване на предсрочната изискуемост.
Не са споделени доводите, заявени и развити в писмената защита на ответницата пред първостепенния съд, че Банката няма вземане спрямо нея по процесния договор за кредит, поради това, че със сумата от 120 000 лв., получена от продажбата на ипотекиран в полза на Банката имот, тя е заявила, че погасява именно задълженията по този договор, а не по втори такъв, сключен между страните. Съдът се е позовал на изрична клауза в договора, позволяваща на кредитора при наличие на няколко договора за кредит и постъпления по сметките да погасява задълженията по тях по своя преценка според тяхната обременителност. Посредством допусната нова ССЕ във въззивната инстанция е установено, че вторият кредит е бил в по-голям размер и по-стар /от 2005 г./, поради което и правилно е квалифициран от Банката като по-тежък. Независимо от това, с получената сума са погасени просрочени задължения и по двата кредита, в предвидения от закона ред, което не може да се приеме, че е в ущърб на ответницата. Въпреки така изложените от въззивния съд мотиви, следва да се отбележи, че горното правопогасително възражение не е било въведено в предмета на спора в законоустановените процесуални срокове, т.к. е направено след приключване на устните състезания в първата инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
С формулираните въпроси касаторът не е обосновал първия, общ селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Видно е, че въпросите не са относно приложението на абстрактни правни норми, които са относими към неопределен брой сходни хипотези, а касаят конкретно правилността на решението, в зависимост от осъществените според касатора факти. Казуистичното разрешение на поставените въпроси може да бъде дадено едва при разглеждане на касационната жалба по същество, след нейното допускане. Отделно от това, въпросът, свързан с приложението на чл.76 ЗЗД, не може да се квалифицира като обуславящ изхода на спора, т.к. не е бил въведен в предмета му по надлежния ред. Дори да се приеме, че първият въпрос е най-общо относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит и безспорно има значение за обжалвания краен резултат, то същият не е разрешен в противоречие, а в съответствие с т.18 от ТР № 4/2013 от 14.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът намира искането за достъп до касация за неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 700/20.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 380/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: